Боне Петров: Разлика между версии

Преселва се през 1860 г. в София, където отваря кръчма и си купува къща на [[Солни пазар]]. Самоук, в младите си години станал килиен учител. Търгувал със земи и храни. Притежавал е два чифлика: единият 1000дк.1000 дк в землището на с. Герман, а другият над 2000 дк. в с. [[Горубляне]]. Бил е председател на [[Тайният революционен комитет|Вътрешна революционна организация]] в София.

Заедно с [[Михаил К. Буботинов]] организират в пълна тайна от османците 800 подписи за декларация-протест срещу наложената конституция от [[Мидхад паша]]. Събират подписите в тайни стаи на църквата, без знанието и подписите на известните българи-шпиони и чорбаджии. Изпращат копия до френското, английското и руското посолсвтопосолството, както и до Българската екзархия в Цариград. Буботинов носи протеста до френския [[Леандър Леге|консул Леге]], живеещ в еврейска къща срещу [[Буюк джамия|Буюкджамия]] (днешния [[Национален археологически институт с музей|Национален архиологическиархиологичен музей]] на [[Леге (улица в София)|улица Леге]]). Консулът Леге се съгласява да препрати писмата до Цариград.

Писмата имат желаният ефект пред великите сили, а Мидхад паша в остър тон изисква от [[Махзар паша]] обяснение, защо не е предотвратил протеста. От своя страна Махзар паша извикал хаджи [[Мано Стоянов]], който в дълги словоизляния се заклел да разбере подробности от заговразаговора за протеста. Х. Боне Петров отрекъл пред х. Мано, че учасвталучаствал. Според законите, ако протестите не били хванати по пощата, организаторите не можело да бъдат обесени.

По землячния регистър имотите на Х.Б.Петров, които са били разположени на територията на парк „Врана“, възлизат на 117 декара (ЦДИА, ф.92, оп.1, а.е. 166, лист 21). В най-бурните години, преди освобождението той е участвал в революционната дейност за освобождението на България от турско иго в Софийско (Бончо Хаджи Бонев, „Съвременниците на Левски в София“, вестник „Държавен служител“, София, 26 февруари 1958 г.).След обесването на Васил Левски е бил изпратен на заточение в известната турска крепост Диарбекир.При завръщането си оттам, веднага след Освободителната война при първото българско правителство, Х. Боне Петров взима чифлика „Чардаклия“ под наем за две години. След това предприемчивият и енергичен Х. Б. Петров го купува за 500 златни лири от наследниците на Осман Паша.След купуването на чифлика веднага започва да го възстановява. АрживнитеАрхивните документи свидетелстват, че върху пепелището на бившия конак със старинни чардаци, той построява едноетажна къща за живеене, а до нея воденица, хамбар, три ратайски къщи, три яхъра, обор.В посока Цариградско шосе разработва бахчи, зеленчукови градини, а от североизточна страна на своята къща засажда 6 декара овощна градина. В състава на чифлика влизат многобройни ниви и ливади, разположени в землището на с. Горни Лозен.

Писателят Б.Х.Бонев в разказа си за „Чардаклия“ отбелязва: „За две години новият чифликчия създава свой имот на мястото на стария „Чардаклия“, чието име останало като спомен и като символ на едно робско минало“. Писателят пресъздава обикаоблика на новия чифлик в първите години на неговото съществуване: „Върху грамадната дворна площ, където някога се издигаха гордо конаците на Осман паша и синовете му Мурад бей и Мустафа бей, със своите гиздави старинни чардаци, върху местата, гдето бяха постренипостроени хамбарът, магерницата, жилищата, оборите и разните домакински постройки на стария турски чифлик, разрушен из основи, сега се вдигаха една след друга нови сгради, строени за ново време, от новия стопанин, чието зорко око бдеше над всяка стъпка и чиято здрава десница ръководеше живота тук умело и ловко…“

Княз Фердинанд проявил силен интерес към имота. Можем да предположим, че е купувал първо земи, разположени до цариградско шосе в съседство с чифлика, а след това за разширяване на имотите му е бил необходим и самият чифлик, който е заемал благоприятно положение недалече от р.Искър. В архива на Бончо Хаджибонев е останала следната бележка: “През 1890 – 1894 г. Хаджи Боне Петров на два пъти е канен от Фердинанда в двореца, за да го сконисклони да му продаде имота си…“

Имота бива продаден на 18 ноември 1898 г. на публичен търг. На търга са участвали Народната банка, богатите софийски банкери Ешкенази, Леви и придворният аптекар Странски. Последният се оказал по-богат от другите участници в търга, наддава и купува „Чардаклия“ за 56 500 златни лева. А след три седмици той го продава на Фердинанд.