Разлика между версии на „Команчи“

7 байта изтрити ,  преди 9 месеца
м
излишен празен ред; козметични промени
м (излишен празен ред; козметични промени)
 
== История ==
 
Тяхната ценностна система и философия се зародила в Големия басейн около 1500 г. Тогава няколко големи групи Източни шошони решили да започнат нов начин на живот и поели на север. С времето окупирали огромна територия, простираща се чак до [[Албърта]] и [[Саскачиуан (провинция)|Саскачиуан]].
 
Предците на днешните команчи се установили в земите около [[Блек Хилс]] и в подножието на Скалистите планини в източен Уайоминг. Около 1680 г. се сдобили с коне и това напълно променило живота им. От пеши ловци на бизони се превърнали в конни ловци номади. Получили първите огнестрелни оръжия от французите около 1740 г. Като получили достатъчно коне се отделили от шошоните и тръгнали на юг. Преселението им не станало изведнъж, а продължило цяло столетие. Последната група команчи се присъединила към съплеменниците си през 1830 г. Първите, които поели на юг първо сключили съюз с ютите и се установили в източно Колорадо и западен Канзас. Тук обаче се сблъскали с изконните жители на тези земи, Равнинните апачи. Горе-долу по това време, около 1700 г. за първи път срещнали и европейци. До 1716 г. успели да изтласкат от равнините хикариля към северно Ню Мексико, а останалите апачески групи към Тексас. През 1719 г. направили своето първо нападение за коне в Ню Мексико. През 1723 г. войната срещу апачите достигнала своя апогей. Липаните и мескалеросите се изтеглили към Южен Тексас, а останалите апачи към Аризона. До 1874 г. изчезнали и последните села на апачи северно от река Арканзас. Към 1730 г. команчите вече контролирали почти цял западен Тексас и североизточно Ню Мексико. По това време развалили съюза си с ютите и станали смъртни врагове. До 1740 г. ютите били принудени да напуснат Равнините и да се изместят на запад в планините. За да се защитят от атаките на команчите ютите потърсили помощта на испанците и се съюзили с хикариля. Войната между двете племена продължила до 1786 г.
 
През 1740 г. котсотека преминали Арканзас и се установили в Ню Мексико. През втората половина на 18 век техният пример последвали и други групи като се заселили в северен Тексас. Основната част на племето ямпарика и юпе обаче останала на север от Арканзас до началото на следващото столетие. С преместването си в Ню Мексико котсотека се превърнали в главна угроза за испанците. Привлечени в испанските владения от търговията и конете те постоянно нападали испанските поселища, същевремено воювали и с апачите. Испанците многократно изпращали наказателни експедиции срещу тях, но без успех. След убийството обаче на влиятелния им вожд, Зеленият рог набезите в Ню Мексико намалели. През 1785 г. команчите в Тексас сключили мир с тамошния губернатор. През 1786 г. последвал мирен договор с испанците в Ню Мексико и с ютите.
 
Когато тръгнали на юг и се разпръснали между Плат и Арканзас се сблъскали и с други племена дошли в Равнините преди тях. Успешно започнали да воюват със сиуксите и шайените около Блек Хилс и с арикарите на Мисури. Воювали също така с канза и с поуните. В периода 1791-1796 г. победили осейджите. Отношенията им с кайовите също били враждебни още от съжителството им в Уайоминг. През 1805 г. обаче двете племена сключили ненарушим съюз. Когато шайените и арапахите дошли в Канзас и Колорадо сключили съюз и с тях. Когато в Канзас дошъл Уилям Бент той убедил племената да сключат мир и да търгуват с него. Така през 1840 г. бил сключен Великият мир между четирите племена – южните шайени и арапахи, кайовите и команчите. Команчите обаче живеещи в Тексас продължили да воюват с испанците и апачите. През 1845 г. подписали мирен договор с Тексаската република. През 1862 г. и през 1867 г. племето било покосено от 2 епидемии, които драстично съкратили числеността им. През 1868 г., след клането при Уошита генерал Филип Шеридан заповядал на всички племена в региона да се явят във Форт Коб и да се предадат, в противен случай армията ще ги унищожи. Вождът Тосауи довел пенатеките, а Десет Мечки ямпарика. Гордите куахади обаче отказали да се предадат и останали в Равнините. През пролетта на 1869 г. предалите се команчи били преместени във Форт Сил при кайовите. До края на май над 2000 кайови и 2500 команчи били събрани там. През август 1872 г. делегации на племената в Южните равнини били поканени да посетят Вашингтон. Там вождовете получили ултиматум – до 15 декември 1872 г. всички индианци скитащи свободно да се явят в агенциите си, иначе ще бъдат считани за врагове. Много индианци побързали да спазят ултиматума и се явили в агенциите, гордите куахади обаче отказали и срещу тях била изпратена армията. На 29 декември 1872 г. полковник Раналд Макензи и войниците му открили голямото село на Мечока на Маклилънс Крийк. Войниците атакували изненадващо, убили 23 команчи, заловили 120 жени и деца и над 100 коня. През нощта войните команчи се промъкнали до войнишкия лагер и успели да си върнат конете, но не успели да спасят жените и децата. Полковник Макензи отвел заловените във Форт Сил и много войни ги последвали и се предали, за да бъдат със семействата си.
 
През пролетта на 1874 г. племената в региона се събрали на голям съвет при Елм Крийк. На него вождовете решили да започнат война срещу ловците на бизони, които безразборно унищожавали бизоните. На 24 юни 1874 г. войните атакували базата на ловците Ъдоуби Уолс на река Канейдиън. След неуспешната атака всички се върнали в убежището си в каньона Пало Дуро. Тези свободни индианци били трън в очите на армията и срещу тях били изпратени войски, за да ги изловят. На 26 септември 1874 г. разузнавачите на войниците открили голямото село в каньона. Кайовите на Самотния вълк понесли яростта на първата атака. Те обаче успели да задържат нападащите войници, докато жените и децата избягат нагоре по каньона. Войниците бавно се придвижвали напред като унищожавали всичко по пътя си. Индианците се разпръснали в прерията без храна, подслон и дрехи. Хилядите сини куртки, които ги преследвали постепенно ги излавяли. Много от команчите успели да се спасят, но накарая и те не можели да бягат повече. През май 1875 г. Куана Паркър и последните свободни команчи се явили във Форт Сил и се предали.<ref name="Sultzman"></ref><ref>{{cite book | title = „Погребете сърцето ми в Ундид Ний“ | last = Браун | first =Ди | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1989 | edition = | publisher = Земиздат | location =София | isbn = | doi = | pages = | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
== Източници ==
<references />