Хемоглобин: Разлика между версии

'''Хемоглобинът''' или '''хемоглобулинът''' е [[белтък]] с четвъртична структура и [[молекулна маса]] около 66000 – 68000 Da. Представлява съединение на хема с белтъка глобин. Глобинът е тетрамер, т.е. всяка [[молекула]] съдържа 2 алфа и 2 бета-[[Полипептидна верига|полипептидни вериги]], различаващи се по първичната си структура (алфа полипептидната верига съдържа 141 [[Аминокиселина|аминокиселинни]] остатъка, а бета полипептидната верига – 146 аминокиселинни остатъка). Вторичните им структури са представени от спирални сегменти с различна дължина. По третична структура двата типа вериги са сходни, като всяка от субединиците формира хидрофобен джоб, в който джоб се помества по една молекула ''хем''. Трябва да се отбележи, че свързването с хема става чрез много вандерваалсови връзки, няколко йонни връзки и координативни връзки на двувалентното [[желязо]]. Една от координативните връзки остава свободна и се насища с [[кислород]] или с други съединения, като [[въглероден оксид]] (СО), [[въглероден диоксид]] (СО₂), [[цианид]]и и т.н. Четвъртичната структура на хемоглобина е сходна с тази на [[тетраедър]]а.

 

Основната функция, която изпълнява хемоглобинът в организма, е да пренася [[кислород]]. Всяка молекула хемоглобин свързва 4 молекули кислород. При присъединяването на кислорода най-трудно се присъединява първата молекула, като следващите се присъединяват по-лесно.

 

Известни са физиологично нормални и анормални типове хемоглобин, различаващи се по белтъчната си част – полипептидните вериги на глобинът:

* Физиологично нормални типове хемоглобин – те се образуват през отделни етапи на индивидуалното развитие на организма. Такива хемоглобините от тип Р, тип F и тип А.

 

В рамките на развитието на един организъм хемоглобинът също се различава. Хемоглобинът на един [[зародиш]] е различен от този на майката. Те се отличават както по свойства (хемоглобинът на зародиша се денатурира по-лесно и по-лесно се разпада), така и по формата на [[кристали]]те си.