Георги Горанов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност|композитор
{{Биография инфо
| име=Георги Горанов
| портрет= EBMK-Georgi-Goranov.jpg
Ред 7:
}}
'''Георги Горанов''' (Георги Димитров Йовев) е [[България|български]] [[композитор]].
 
== Биография ==
Роден eе в гр.[[Кюстендил]]. Завършва Педагогическото училище в родния си град (1902). Като музикант се развива влиянието на учителя си [[Карел Махан]]. Членува в тайния ученически македоно-одрински кръжок „Освобождение". Участва в самодейния хор и оркестър към училището, а по-късно става техен диригент.
 
Композира песни, пиески за оркестър, хармонизира и разработва народни песни. Автор на химна „Дружна песен" („Песен на труда", 1900) по текст на [[Георги Кирков (социалист)|Георги Кирков]]. От 1901 г. е член на работническото просветно дружество „Класово съзнание". Диригент на неговия мъжки („хъшовски") хор и оркестър.
Line 16 ⟶ 17:
Композира около 80 песни, инструментални и оркестрови пиеси: „Освобождение", „Станете, станете", „Я запей ми, македонко", „Юнак на гора думаше", „Прощаване", „Я развивай", „Майски песни". Автор е на много произведения за мандолинен оркестър и цигулка, валсове, мазурки, полки и др.: „Пролетна зора", „Виктория", „Край Осогово", „Овчар", „[[Хубава си, моя горо]]", „Пролетна нощ", опус 7, опус 5 и др.
 
[[Къща на Георги Горанов (Кюстендил)|Родната къща на Георги Горанов]] в гр. Кюстендил, на ул. Георги Горанов № 2, е реставрирана и в нея е учредена музейна сбирка. Къщата е паметник на културата.
 
== Литература ==
* Льондев, Петър, „''Георги Горанов'', Кюстендил, 1964 г.
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]]'' А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.138;
 
== Външни препратки ==
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Горанов, Георги}}
[[Категория:Български композитори]]