Звъничево: Разлика между версии

През 1576 г. в турското село Чангърлий има и българско население. Постепенно българското население изчезва, без да се знаят причините за това. Към средата на XIX в., населението на Чангърлий се състояло само от 35 турски къщи с около 120 жители мъжко население с една [[джамия]] и 30 цигански къщи с около 100 жители мъжко население. Циганите били само земеделци. Общо населението на селото се състояло от около 400 турци и цигани. В турско време, без да може да се определи точно кога, в Чангърлий се създават три [[чифлик]]а. Най-големият, намиращ се в средата на селото, принадлежал на Хаджи Ибрямоглу от Пазарджик. Той имал чифлик и в [[Синитово]]. Къщата му в чифлика в Чангърлий била висока четири етажа. Другият чифлик се намирал в западната част на селото и принадлежал на гръка Кривошията. Третият чифлик се намирал в южната част на селото, до железопътната линия и принадлежал на двама братя арнаути – Шабан и Юсейн. Това са последните владетели на чифлиците. Третият чифлик преди Освободителната война постепенно западнал и бил унищожен. Първият, на Хаджи Ибрямоглу бил изгорен на третия ден от идването на русите. А този на Кривошията преди Освобождението бил купен от Н. Христович от Пазарджик, бил поправен от него и не пострадал по време на Освободителната война. Той бил унищожен постепенно след Освобождението. Чифлишките стопанства били обработвани от циганите. През 1864 г. в Чангърлий идват 30 черкезки семейства. По-късно, по време на Освободителната война циганите избягват в селата Ковачево, Семчиново, Саитово[[Синитево]] и др., а черкезите забягват завинаги. Турците също избягват в началото, но след това се връщат и постепенно се изселват до 1900 г. На мястото на изселилите се черкези, турци и цигани идва българско население – бежанци от Източна Тракия – от [[Узункьопрю]], [[Чорлу|Чорленско]] и др., след това идват преселници от селата в Средногорската преходна зона: Карабонар, Ветрен, Славовица и др.