|
Често използване на '''инструменти, които не са характерни за рока''', както и на '''необичайни начини на пеене'''. Най-известния пример за такава употреба е флейтата на която свири лидера и фронтмена на „Джетро Тъл“ – [[Иън Андерсън]]. В прогресив рока клавишните инструменти, като пиано, синтезатор, орган и [[мелотрон]], излизат от поддържащия статут, който им е отреден в останалите рок стилове и имат самостойно, често основно значение. За други изпълнители е характерно ползването фолклорни инструменти, от различни региони на света. „[[Джентъл Джайънт]]“ пък са група, придобила популярност със специфичния си вокален стил комбиниращ рок с предкласика.
След всичко казано досега, малко изненадващо идва констатацията, че поПо време на зенита на прогресив рока, най-известните изпълнители в стила всъщност рядко ползват симфонични оркестри и хорове. Известни изключения от това правило са ''Atom Heart Mother'' от едноименния албум на „Пинк Флойд“, ''Five Bridges Suite'' на „[[Дъ Найс]]“ и втория албум на „Йес“ – ''[[Time and a Word]]'', като това става преди тези групи да достигнат най-големия си разцвет. Обикновено се ползва мелотрон за симулация на хор и оркестър. Употребата на хор и оркестър се оказва по-обичайна за съвременния прогресив.
Употреба на '''необичайни [[музикално време|музикални времена]], ритмически техники, [[музикална гама|гами]], [[музикален строй|строеве]]'''. Много музикални пиеси съдържат сложни времеви конструкции и [[полиритмия|полиритмии]] (в „Thela Hun Ginjeet“ на „Кинг Кримсън“ например, се съдържа пасаж, в който една част от музикантите свирят в 7/8, а другите в 4/4, като така се създава полиритмичен ефект).
[[Файл:DarkSideOfTheMoon1973.jpg|мини|300px|„[[Пинк Флойд]]“ на концерт през 1973]]
'''Широк динамичен диапазон''' комбиниращ много тихи и много шумни пасажи, често появявайки се близо един до друг. За да остане този ефект, в прогресив рока използването на [[компресор (аудио)|компресори]] е сравнително по-рядко, от колкото в другите стилове рок. Тази характеристика на музика изисква тя да се слуша сравнително съсредоточено и с внимание, а не като фон за друга дейност.
'''Сола''' – при прогресив рока те са характерни за почти всеки инструмент. Това от своя страна допринася за славата на такива изпълнители като китаристът [[Стийв Хауи]], кийбордистът [[Рик Уейкман]] и барабанистът [[Нийл Пърт]].
'''Включване на класически произведения''' в албумите. Най-известни в това отношение са „Емърсън, Лейк енд Палмър“, които изпълняват свои варианти на композиции на [[Аарън Копланд]], [[Бела Барток]], [[Модест Мусоргски]] и други.
Много характерен елемент за прогресив рок албумите е, че '''свързват музиката с изобразителното изкуство'''. За начало на тази тенденция се приема оформлението на албума ''[[Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band]]'' на „[[Бийтълс]]“, впоследствие идеята е прегърната с ентусиазъм от множество групи (някои дори са по – известни с художественото оформление на плочите си от колкото с музикалните си произведения). Това от своя страна развива популярността на художниците и дизайнерите, които ги правят. Примери за художници, които са свързани с прогресив рока са [[Роджър Дийн]], работил с „Йес“, и [[Сторм Торгесон]] и студиото му [[Hipgnosis]], оформили дизайните на албумите „Пинк Флойд“. „Емърсън, Лейк енд Палмър“ пък използват за албума си ''[[Brain Salad Surgery]]'' картина на швейцарския художник [[Ханс Гигер]] известен с работата си във филма „[[Пришълецът]]“. Според написаното на обложката, първоначално в нея е фигурирал фалически обект, разположен под устата на жената, за да се наблегне на сленговия смисъл в заглавието на албума, означаващ [[фелацио]]. По настояване на издателя, обаче обектът е премахнат преди издаването на албума през [[1973]].
Ползване на '''множество звукови ефекти''' в композициите. Това, в частност, е запазена марка на „Пинк Флойд“. За пример, първото парче от албумът им ''[[Dark Side of the Moon]]'' – „Speak to Me“ е съставено изцяло звукови ефекти – говорещ човек, тиктакаш часовник, дишане, човешки крясъци.
[[Файл:King Crimson - Dour Festival 2003 (02).jpg|мини|300px|„[[Кинг Кримсън]]“ на концерт през 2003]]
'''Множество странични проекти на музикантите.''' Подобно на джазовите изпълнители, музикантите от прогресив рок течението, често освен в основната си група, свирят още и в купища странични проекти. Така например Стийв Хауи от „Йес“ и [[Стийв Хакет]] от „Дженезис“ през 1980-те години издават общ албум на име GTR (от съгласните букви на английската дума за китара – „guitar“). Барабанистът [[Бил Бръфърд]] работи с групи като „Йес“, „Дженезис“ (за кратък период през 1975), „Кинг Кримсън“, [[UK]]. В началото на 1990-те „Йес“ правят турне, в което са включени абсолютно всички музиканти, участвали някога в групата. В това отношение нещата в съвременния прогресив са още по драматични [[Стивън Уилсън]] свири освен в основната си група [[Поркюпейн Трий]], още в [[Bass Communion]], [[Incredible Expanding Mindfuck]], [[No-Man]] и [[Блекфийлд]]; Барабанистът на „Дрийм Тиътър“ [[Майк Портной]] участва в странични проекти като [[TransAtlantic]], [[Liquid Tension Experiment]], [[OSI]], като и в албумите на [[Нийл Морз]]. Всеки от другите членове на Dream Theater участва в странични проекти, броят на които вече надвишава албумите на самата група. Лидерът на шведската прогресив сцена – [[Roine Stolt]], освен в основния си проект „[[Дъ Флауър Кингс]]“, участва още в „[[ТрансАтлантик]]“, „[[Дъ Танджънт]]“, „[[Кейпа]]“, „[[Кармаканик]]“, като издава и самостоятелни албуми.
== Прогресив рок групи ==
|
