|
Частите на защитниците от Шипченския отряд се прегрупират и окопават. През целия ден с прекъсвания се води артилерийска престрелка. Затишието дава възможност да се спечели време за похода на руските подкрепления към Шипченския проход.
== Решителният бой на 11/23 август ==
[[Файл:Vsemirnaya Illyustratsia Russo-Turkish War (1877–1878) 06.jpg|мини|150px300px|Отразяване на турска атака на връх Шипка. Рисунка А. Балдингер, гравюра К. Крижановски]]
Турските атаки започват около 4:00 часа, като направленията на ударите са променени. Расим паша атакува в две колони връх ''Узункуш'' и връх ''Кючюк Йешилтепе''. Колоната на Салих паша атакува връх ''Свети Никола'', а общия резерв връх ''[[Акри Джебел]]''. Вейсел паша около 9:00 часа изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всички атаки са отбити. Обстановка става критична към 16:00 часа, когато османските сили превземат връх ''Кючук Йешилтепе'', а връх ''Узункуш'' е силно атакуван. Две [[рота|роти]] български опълченци отбиват атаката. Отстъпването на връх ''Кючук Йешилтепе'' се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление. Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: [[полковник]] Александър Липински с 20 войника спира отстъплението в района на кръглата батарея, [[полковник]] Фьодор Де-Прерадович задържа състава на кръглата батарея, [[майор]] Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабс-капитанщабскапитан Поликарпов задържа прислугата на централната батарея, а доктор [[Константин Везенков]] (старши лекар на Българското опълчение) организира конраатакаконтраатака със силите на ранените, които могат да се движат. Към 17:30 часа на връх Шипка пристига първото подкрепление, ротата на [[поручик]] Буфало, по двама войника на артилерийски коне от XVI16-ити Стрелковистрелкови [[батальон]] на IV4-ата Стрелковастрелкова [[бригада]] (желязната,с командир, генерал-майор [[Адам Цвецински]]). До 18:00 часа батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от XXXVI36-ти Орловски и XXXV35-ти Брянски Пехотенпехотни [[полк]]полкове и превзема връх ''Кючук Йешилтепе''. Пристига и II2-а Стрелковара бригада от XIV14-ата Пехотнапехотна [[дивизия]] (с командир генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]). Позициите са стабилизирани и към 22:00 часа решителнияи решителният бой затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:
{{цитат|''Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение.''|}}
Оценявайки бойните качества, проявени на 2311 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор [[Николай Столетов]] в телеграма до Началника на Полевия щаб генерал-лейтенант [[Артур Непокойчицки]] заявява:
{{цитат|''Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек.''|}}
След няколко дни настоява:
{{цитат|''Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия.''|}}
В сраженията участват и 1000 цивилни жители на град [[Габрово]] изпратени на позициите от генерал-лейтенант [[Виктор Кренке]]. За техния принос свидетелства [[военен кореспондент|военния кореспондент]] на английския вестник „Daily News“, [[Арчибалд Форбс]] пред руския дипломат граф [[Николай Игнатиев]]:
{{цитат|''Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност.''|}}
== Боят на 24 август ==
| 