Тектоника на плочите: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
м без 'досега', неакт.
Ред 39:
 
== Планетарна тектоника на други планети ==
На Земята от 2,5 млрд. г. досега тектонските процеси се определят от движението на [[литосферни плочи|литосферните плочи]]. С изключение на спътника [[Йо (спътник)|Йо]] на останалите планети не се наблюдават движения на плочи и подпъхване ([[субдукция]]) на кората в мантията. На Земята и вероятно на Йо имаме такива тектонски процеси. Останалите планети [[Марс (планета)|Марс]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Меркурий (планета)|Меркурий]] се предполага, че представляват планети, изградени от една плоча. Тоест една дебела и неподвижна литосфера покрива цялата планета. Тези планети са еволюирали през два етапа в своето развитие – един етап на разширение, който се свързва с все още горещата планета и един етап на свиване по време на последвалото изстиване на планетата.
 
Етапът на разширение се характеризира с широко разпространен базалтов [[вулканизъм]] и разломяване, а етапът на свиване се характеризира с намаляване на вулканизма или изцяло прекратяването му и компресионна разломна тектоника. Предполага се, че Марс и Венера съвсем скоро са преминали в етапа на свиване. На [[Луна]]та повечето от тектонските структури са локализирани в лунните морета и са свързани с вертикални движения. Най-добре изразени са линейно ориентираните хребети, които се срещат в лунните морета и вероятно представляват компресионни разломни структури, свързани със свиването на кората. Тези хребети пресичат по-младите вулкански скали. Предполага се, че Луната е била в стадий на разширение в първите 1 млрд.г. от своето развитие, след което преминава в етапа на свиване. Ако са съществували плейттектонски процеси на Луната те вероятно са били между 4,5 – 4,4 млрд. години. Етапите на разширение с последвалото свиване за планетата Меркурий са се извършили по същото време, както и на Луната. Повърхността на Марс е изградена от много по-разнообразни тектонски структури и топографски форми в сравнение с Луната и Меркурий. На Марс досега не са установени тектонски структури на свиване, а само такива, които показват разширение на кората. Наличието на много големи гравиметрични аномалии показват, че марсианската кора има значителна дебелина. На повърхността на Марс се наблюдават [[рифтова система|рифтови системи]], които се дължат на магмени процеси от [[Земна мантия|мантията]] и с тях е свързан широко разпространения базалтов вулканизъм.