Разлика между версии на „Милутин Гарашанин“

м
излишен празен ред; козметични промени
м (излишен празен ред; козметични промени)
}}
 
'''Милутин Гарашанин''' ({{lang|sr|Милутин Гарашанин|Milutin Garašanin}}) e [[Сърбия|сръбски]] [[политик]] ([[Сръбска прогресивна партия (Кралство Сърбия)|напредняк]]) от времето на [[Милан Обренович|Милан]] и [[Александър Обренович|Александър Обреновичи]]и, министър-председател по време на [[Сръбско-българската война]] от 1885 година. Инициатор на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда]] в [[Македония (област)|Македония]]. Син на сръбския национален идеолог [[Илия Гарашанин]].
 
== Биография ==
 
=== Образование и ранна кариера ===
Милутин Гарашанин е роден през 1843 година. Учи в родния си [[Белград]], по-късно в [[Политехника|политехническо]] училище в [[Париж]] и [[артилерия|артилерийска]] школа в [[Мец]]. Участва като офицер в [[Сръбско-турска война (1876)|сръбско-турските войни от 1876]] и от [[Сръбско-турска война (1877 – 1878)|1877–1878 година]].<ref name="hering-garasi">Hering, Gunnar. [http://www.biolex.ios-regensburg.de/BioLexViewview.php?ID=852 Garašanin, Milutin], in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 2. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München 1976, с. 13-14. Посетен на 09.12.2017.</ref>
 
=== Управление ===
Гарашанин оглавява изпълнителната власт през 1884 година, малко след [[Тимошка буна|Тимошката буна]], като съвместява министър-председателския пост с ръководството на външните работи на сръбското кралство.<ref name="hering-garasi"/>
 
Гарашанин оглавява изпълнителната власт през 1884 година, малко след [[Тимошка буна|Тимошката буна]], като съвместява министър-председателския пост с ръководството на външните работи на сръбското кралство.<ref name="hering-garasi"/>
 
[[Файл:Izvestaj za postavuvanje srpski vladici.JPG|дясно|мини|Писмо от сръбския посланик в Цариград [[Йеврем Груич]] до Гарашанин от юни 1885 година за опитите за назначаване на сръбски владици в Османската империя]]
Обезпокоен от българското национално движение, засилено след създаването на [[Княжество България]], Гарашанин замисля и привежда в действие мерки за организиране на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]]. Той повежда преговори с османското правителство за изпращане на сръбски [[Консул (дипломация)|консули]] и с [[Цариградската патриаршия]] за назначаване на сръбски [[Епископ|епископиепископ]]и в областта. Издейства въвеждане на сръбски учебници в училищата в Османската империя и подготвя издаването на вестник в [[Цариград]] за полемика с българския печат. Планът на Гарашанин, в който България се разглежда като основен враг на сръбските национални интереси и се предвижда сътрудничество с турци и гърци срещу българските тежнения, става основа за сръбската политика по [[Македонския въпрос]] през следващите години.<ref>Самарџић, Момир. Делатност Милутина Гарашанина на организовању српске пропаганде у Старој Србији и Македонији 1885. године: корени и план, в: [http://www.iib.ac.rs/docs/IstorijskiCasopis51%282004%29.pdf Историјски часопис, књ. LI (2004)]. Белград 2004, с. 119-120, 124-126. Посетен на 09.12.2017.</ref>
 
През ноември 1885 година Гарашанин и крал Милан повеждат [[Сръбско-българска война|война срещу България]] в опит да добият териториални компенсации за териториалното уголемяване на [[Княжество България|българското княжество]] след [[Съединението]] с [[Източна Румелия]]. След [[Пиротско сражение|поражението при Пирот]] Гарашанин съдейства за укрепването на разклатената власт на Милан, като го отклонява от намеренията му да абдикира. През юни 1887 година обаче е принуден от краля да подаде оставка, тъй като в конфликта между Милан и съпругата му [[Наталия (сръбска кралица)|Наталия]] застава на страната на последната.<ref name="hering-garasi"/>
 
=== След оттеглянето от властта ===
 
След излизането си от властта Гарашанин се включва в споровете за [[Конституция на Сърбия (1888)|конституционната реформа]] от 1888 година чрез вестник „Видело“, в който пропагандира (безуспешно) идеята за две законодателни камари и образователен ценз. От 1894 година до смъртта си (с прекъсване през 1895-1896, когато е председател на [[Скупщина]]та) е сръбски дипломатически представител във [[Франция]].<ref name="hering-garasi"/>