Наследственост: Разлика между версии

 

== Същност ==

Всеизвестно е, че [[куче]]тата раждат кученца, от зърната на [[пшеница]]та пониква отново пшеница, майките и бащите дават началото на малки деца, които един ден стават възрастни майки и бащи. Децата често приличат много на родителите си — наследяват от тях не само външните белези (цвят на косите и очите, ръст и т.н.), но и способности. Известният немски композитор [[Йохан Себастиян Бах|Бах]] получил дарбата си от прадедите си и от своя страна също я предал на децата си. За 8 поколения в рода на Бах се наброяват около 50 известни музиканти.

 

 

== Откриване ==

Разкриването на тайните на наследствеността е дълъг процес, свързан с развитието на науката за живота – [[биология]]та. Важна стъпка в тази насока е откритието на английския учен [[Робърт Хук]] (1635-1703), който под [[микроскоп]] наблюдавал в тънък срез от [[корк]] малки кутийки, наречени от него клетки. По-късно немските учени [[Матиас Шлайден]] и [[Теодор Шван]] създали клетъчната теория за устройството на [[растения]]та и [[животни]]те, според която всички организми са изградени от [[клетка|клетки]]. В много от тях под микроскоп учените наблюдавали по-плътно „островче“ — [[клетъчно ядро|ядрото]], а в ядрата на делящи се клетки били установени закривени лентички. Те се отправяли в двата края на клетката, след което тя се разделяла на две части — процес, известен като [[клетъчно делене]]. По-късно тези лентички били наречени [[хромозом]]и.

 

 

== Механизъм ==

С помощта на новите понятия откритите от Мендел закономерности се обясняват лесно. Жълтият цвят на граховите зърна се определят от двойка гени за жълт цвят АА, разположени на двойка различни хромозоми. По същия начин зеленият цвят се диктува от друга двойка гени аа. При образуването на половите клетки броят на хромозомите намалява наполовина, като половите клетки на растенията с жълти зърна имат гена А, а половите клетки на растенията със зелен цвят – гена а. След опрашването и оплождането броят на хромозомите се възстановява и клетките на граховите зърна съдържат едновременно гени на за жълт и за зелен цвят – Аа. Получават се само жълти грахчета, защото генът А е доминантен. Те образуват два вида полови клетки – с ген А и ген а. В резултат на оплождането могат да се получат клетки с комбинации на гените АА, Аа, аА и аа. Граховите зърна с гени АА, Аа и аА ще бъдат жълти, а с гени аа – зелени. Теоретично съотношението между тях е 3:1, каквото получавал Мендел.

 

 

== ДНК ==

Въпреки развитието и успехите на генетиката – наука за наследствеността и изменчивостта на организмите – веществото на гените оставало загадка. Едва в средата на [[20 век]] чрез опити върху [[бактерия|бактерии]] било установено, че пряко отношение към наследствеността има [[дезоксирибонуклеинова киселина|дезоксирибонуклеиновата киселина]] ([[ДНК]]). Съобразявайки известните дотогава данни за състава и особеностите на тази молекула, през [[1953]] г. американският учен [[Джеймс Уотсън]] и английският учен [[Френсис Крик]] предлагат пространствен модел на ДНК. Според него ДНК представлява двойна спирала, веригите на която са усукани една спрямо друга. Всяка верига е изградена от основен скелет, състоящ се от захарида [[дезоксирибоза]] и [[фосфорна киселина]]. Във вътрешността на спиралата са разположени 4 различни бази: [[аденин]] (А), [[тимин]] (Т), [[гуанин]] (Г) и [[цитозин]] (Ц), които се свързват помежду си съответно А-Т и Г-Ц. Някои оприличават молекулата на ДНК на извита стълба, „стъпалата“ на която са свързани между съответните бази. По-нататък били извършени опити с ДНК от различен произход, които убедително показали верността на предложения модел. В молекулата на ДНК наследствената информация се записва на особен химичен език, известен като [[генетичен код]], съставен от различни комбинации на четирите бази – А, Т, Г и Ц. Ако текстът, записан в ядрото на една човешка клетка на този език, се предаде чрез азбуката на хората, ще заеме около 3000 тома, всеки по 1000 страници.

 

 

== Унаследяване на болести ==

По наследствен път се унаследяват и някои [[болест]]и — [[далтонизъм]], [[хемофилия]]. Далтонистите не различават добре цветовете и в много случаи имат затруднения в живота — бъркат светлинните сигнали на светофарите, рисуват тревата червена и т.н. Много по-сериозно е положението на болните от хемофилия, [[кръв]]та на които не се [[кръвосъсирване|съсирва]]. При най-малката драскотина или убождане, те са застрашени. От хемофилия страдали често представителите на владетелските династии поради това, че сключвали бракове помежду си.

 

== Значение ==

Благодарение на наследствеността хората получили многобройните днес породи животни и [[сорт]]ове растения с ценни качества. В продължение на много векове за размножаване оставяли индивиди-рекордьори — крави с висока млечност, [[овце]] с дълга и мека [[вълна (материя)|вълна]], растения с по-големи и по-сочни [[плод]]ове. Ценните качества на родителите се запазвали и предавали на потомството тъкмо поради наличността на наследственост. Голяма част от красивите [[аквариум]]ни [[риби|рибки]] са резултат от внимателен подбор и кръстосване на рибки с определени качества. И още нещо, което трябва да се знае – при обикновените условия е възможно кръстосването само между организми от един и същи вид и по изключение при много близки родове.