Осиково (област Благоевград): Разлика между версии

}}</ref>

 

 

В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Осиково'' (''Ossikovo'') е посочено като село с 80 домакинства, 90 жители [[помаци]] и 175 [[българи]].<ref>{{cite book

{{цитат|Осиково, разположено до един приток от [[Места]] на изравнено високо място. Намира се на С от [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] на разстояние от 4 часа. Път понякога равен. Орна земя недостатъчна; затуй селянете се занимават със скотовъдство и дърводелство; има, които са зидари; мнозина отиват навсякъде по [[Македония (област)|Македония]] по златоносните реки да изкарват злато. Тоя занаят е наследствен в селото. Изкарват и катран. Сравнително с околните села жителите са по-заможни. Българска църква „Св. Димитър“; българско училище с 30 ученика. 120 къщи, половината българе, остатъкът помаци.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 8 - 9.]</ref>}}

 

| last = Кънчов

| first = Васил