Разлика между версии на „Венко Колев“

24 байта изтрити ,  преди 5 месеца
м
Bot: Automated text replacement (- у нас + в България); козметични промени
м (Поправена печатна грешка и променено име на външна препратка)
м (Bot: Automated text replacement (- у нас + в България); козметични промени)
}}
 
'''Проф. Венко Колев''' е български [[художник]]-керамик, един от най-големите майстори на художествената [[керамика]] ув насБългария, творец с оригинален стил и характерно чувство за формата, който има голям принос за развитието на съвременната българска керамика на XX век. Изтъкнат педагог в [[НХА|Националната художествена академия]], София.
 
== Биография ==
 
През 1958 г. има първа  самостоятелна изложба в София със 150 творби, както и самостоятелна изложба във Варшава, Полша и съвместна изложба с [[Марин Върбанов]] в Прага, Чехословакия. През 1966 - 1967 г. има самостоятелни изложби в Берлин и Прага. Участва в изложбите ”Българско народно творчество”, които са гостували многократно в чужбина, както и в Общите художествени изложби, организирани от СБХ в страната и в чужбина.<ref name="СБХ"/> Втората му голяма самостоятелна изложба в София е през 1982 година.<br>
По случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев през 1995 г. е уредена самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев” на СБХ, под надслов „Котки и колоси” (придружена от каталог). В края на 1996 - 97 г. в галерия „Витоша”, София, е подредена голяма ретроспективна изложба с над 120 керамични творби на автора и акварели. Венко Колев има редица самостоятелни изяви (изложби и участия в конкурси) ув насБългария и в чужбина – Берлин, Лондон, Варшава,  Валори - Франция, Гданск - Полша и мн.др.
 
Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овни. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни [[ангобна техника]], увеличавайки точката на топене в [[глазура|глазурата]]та и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.<ref name="СБХ"/><br>
В по-късния творчески период Венко Колев преминава към ''пластично търсене'' в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика. Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети в светло-тъмните контрасти с дълбоки [[Релеф (скулптура)|релефи]], композиции изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични ''колони'' и [[стела|''стели'']]. В релефите и монументални пана от [[шамот|светла глина - шамот]], изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици.<ref name="СБХ"/> Неговите керамични пластики "Kотки" са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на напуснали го приятели.<ref>Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 12</ref><br>
Успоредно с търсенията в керамиката, вървят и търсенията на Венко Колев в областта на [[акварел|акварела]]а – „от своеобразни, архаизиращи [[пейзаж|пейзажи]]и към все по-синтетични, психологически обусловени и символично натоварени композиции“.<ref>Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 14</ref>
 
За участието му в Националната  изложба за приложни изкуства през 1964 г., получава сребърен медал – І степен, на [[Комитет_за_наукаКомитет за наука,_изкуство_и_култура изкуство и култура|Комитета за култура и изкуство]]. През 1972 г. е удостоен с наградата „Сузане и Жорж Реми” на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция, награждаван е три пъти. Същата година става Почетен Член на Международната академия по керамика при ЮНЕСКО – Женева, Швейцария.  Получава Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори - Франция през 1974 г. Взема участия и в Международното биенале във Фаенца – Италия.<br>
Получава званието [[Заслужил художник|”Заслужил художник”]] - 1974 г. и званието [[Народен художник|”Народен художник”]] - 1981 г. През 1975 г. Държавният съвет на НР България  награждава проф. Венко Колев с орден ”Червено знаме на труда” по случай 60-годишнината от рождението му, а през 1985 г. е награден с [[Народна република България (орден)|орден ”Народна република България“ – І степен]] за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.<ref name="СБХ"/> През 1995 г. Венко Колев получава Награда на името на [[Иван Пенков]], както и Награда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане на изкуството в България”.<ref>Каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев”, 1995 г., стр. 49</ref>                        
 
Като преподавател в Художествената академия, специалност ”Керамика“, проф. Венко Колев допринася много с педагогическата си дейност и с личното си творчество за обучението на младите специалисти.<ref name="СБХ"/> Мощното му творческо присъствие дава импулси за развитието на керамиката в продължение на десетилетия и създава школа от последователи.