Кайлъка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- у нас + в България); козметични промени |
|||
Ред 19:
Парк '''„Кайлъка“''' се намира на юг от центъра на град [[Плевен]]. Скътан е сред чудно хубава каменна долина, покрай двата бряга на пенливата река Тученица. Кайлъка е възхитителен природен кът, който пленява със своята прелест и дивна естествена красота. Природата е била безгранично щедра към тази местност. Наречен е с турското име Кайлък, което е превод на по-старото българско име Каменец или Каменна долина. В началото на парка се намират развалините на късно античната крепост Сторгозия.
Кайлъка е майсторски моделиран от природата. Разположен е на около 10 хил. дка в [[карст]]овата долина на река [[Тученица (река)|Тученица]].
По инициатива на генерал Иван Винаров през 1946 година се създава строителен комитет „Кайлъка”, който в продължение на три десетилетия, както и с помощта на много доброволен труд на гражданите на Плевен и младежки организации, превръща живописната каменна долина на река Тученица в красив парк – място за отдих и спорт на жителите и гостите на града.
През 1958 г. назначават младия и ентусиазиран лесовъд Борис Парижков за технически ръководител в плевенското Горско стопанство с главната задача озеленяването на парк Кайлъка. И паркът да стане зона за отдих и почивка, да се превърне в белите дробове на Плевен. За целта е била необходимата подготовка – да се подготвят и засадят 2 милиона фиданки, които да се посадят в парка, да бъдат едноразмерни, добре оформени и всичко да става бързо. Върху площ от 120 декара се оформя дендрариум, в който са засадени всички дървесни видове от района, както и нови 20 вида растения. През периода 1963-64 г. се назначават 300 души постоянни работници. Осигурена им е техническа помощ, много доброволци, които се включват и така се посаждат черен и бял бор, кедър, ела, лиственица, смърч, а по-скалистите места люляк. „Най-важното е красотата, която блика тук, влажността на въздуха, прекъсната ерозия, обогатената почва.”- споделя скромно Парижков - тук той сякаш е вградил един огромен копнеж за красота и любов към природата. И така с годините на това прекрасно място се появява езерото, двата басейна, тенис-кортовете, зоопаркът, големи пространства тревни площи. Още привличат погледите водните лилии, пръснати по пенливата вода на реката, парашутната кула, спортни площадки. Тук е първият в страната скален ресторант „Пещерата”, а до него е летният театър, открит от първият в света космонавт Юрий Гагарин при неговото посещение в града.
По време на Руско-турската освободителна война Плевен е център на важна стратегическа позиция. Трите щурма на генерал Скобелев са неуспешни и тогава руското командване изпраща генерал Тотлебен. Той заповядва да се прегради реката, така градът остава без вода и турската армия е принудена да напусне, отправяйки се към София. Мястото на тази преграда, наречена Тотлебенов вал е оформила два големи язовира, където преди време е имало и пригодена плажна ивица и заведения за хранене. Там се издига величествен паметник на генерал Тотлебен, в цял ръст, изработен от скулптура Ангел Спасов. Освен за красота и развлечения, двата язовира са се ползвали преди време за гребна база, но и да спират буйните потоци вода по време на поройни дъждове.
Ред 33:
== Източници ==
<references />
4. Борис Андреков,
<br>
5. Васил Добрев, "Очите да не заспиват", Артграф, София, 2011 г.{{гео-мъниче}}
| |||