Попфолк: Разлика между версии

По форма попфолкът (съкратено от „популярен фолклор“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно-музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“.<ref>[[Розмари Стателова|Стателова, Розмари]]. (2003) ''Седемте гряха на чалгата.'' София: „Просвета – София“ АД, ISBN 954-01-1536-1</ref><ref>[[Венцислав Димов|Димов, Венцислав]]. (2001) ''Етнопоп бумът.'' София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16</ref> Думата „чалга“ произлиза от турската дума ''çalgı'' – свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума ''шалга''.<ref>{{cite web|url=http://books.google.ca/books?id=MOVPaLXjjsAC&pg=PA323&lpg=PA323&dq=tchalgi&source=bl&ots=flEhpbgKG9&sig=exSsQ74Eaz4Nl_akX9JYRuRMEzw&hl=en&sa=X&ei=n7pPUNzMDJCP0QHz7oGgAw&ved=0CDIQ6AEwAA#v=onepage&q=tchalgi&f=false |title=Colors of Enchantment: Theater, Dance, Music and the Visual Arts of the ... – Google Books |publisher=Books.google.ca |accessdate=22 октомври 2012}}</ref> В епохата на Българското възраждане под „чалгия“ се разбират инструментални групи, изпълняващи тогавашна „популярна“ музика в която цигулки и кларинети са заменили традиционните гайди и гъдулки, а вместо селяни, вече свирят градски цигани, за които това е професионална дейност. Жанрът е забранен като упадъчен при социализма, като популяризирането му ув насБългария започва с песните на [[Хисарския поп]] от [[1980-те]], и се засилва след промените от 1989 г. и появата на [[Кристал (оркестър)|оркестър „Кристал“]].