Уикипедия

Почвознание: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Нова страница: „'''Почвозна̀нието''' <ref>Енциклопедия "България", том 6, стр. 145, първа колона, долу; Издат...“
 
м Bot: Automated text replacement (- у нас + в България); козметични промени
Ред 1:
'''Почвозна&#768;ниетоПочвозна̀нието''' <ref>[[Енциклопедия "България"]], том 6, стр. 145, първа колона, долу; Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], [[София]], [[1988]] г.</ref> е част от селскостопанските науки, изучаваща [[почва]]та като ''природно образувание'', което притежава свойството ''плодородие'' <ref>ПЛОДОРО&#768;ДИЕПЛОДОРО̀ДИЕ, мн. няма, ср. Способност на почвата, на земята да поддържа с хранителни вещества растения, за да раждат, дават много плод; плодородност. [http://ibl.bas.bg/rbe/ Речник на българския език]</ref> и е основно средство за производство в [[Селско стопанство|селското стопанство]].
 
Почвознанието се утвърждава като самостоятелен клон от ''селскостопанските науки'' в България с откриването през [[1911]] г. на ''почвоведска секция'' към ''Земеделската опитна станция'' в [[София]]. Неин ръководител и основоположник на българското почвознание е [[Никола Пушкаров]].
Ред 5:
През [[1919]] г. секцията се развива като ''Почвен отдел'' към ''Централния земеделски изпитателен институт в София''<ref>Институтът се открива през 1910 г. под името „Държавна земеделска опитна станция в София" и оттогава често пъти сменя името си: „Централен земеделски изпитателен институт“, „Земеделска опитна и контролна станция“ и т. н. – [https://books.google.bg/books?id=5kkUgwLGcC4C&pg=PA27&lpg=PA27&dq=и+оттогава+често+пъти+сменя+името+си:+„Централен+земеделски+изпитателен+институт“,&source=bl&ots=qra_J4BM0Z&sig=ACfU3U1D2qQWRHfyr5kFw0y3OYOEVgJDgQ&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiy7Ii-v6rkAhWDyKQKHdyVAcUQ6AEwAHoECAEQAQ#v=onepage&q=и%20оттогава%20често%20пъти%20сменя%20името%20си%3A%20„Централен%20земеделски%20изпитателен%20институт“%2C&f=false Малко познати имена от българската ботаника, Стефан Станев, стр. 27, бел. 1 под линия.]</ref>.
 
През 1924 г. като втори център на почвоведската наука се оформя ''[[Катедра (университет)|катедракатедрата]]та по [[общо земеделие]]'' в Агрономическия факултет<ref>[https://ltu.bg/bg/агрономически-факултет Лесотехнически университет, Агрономически факултет, История], към 2019 г.</ref> в София с ръководител [[Иван Странски (почвовед)|Иван Странски]].
 
През [[1931]] г. под ръководството на Никола Пушкаров се издава първата ''почвена карта на България''<ref>Вижте и [https://soilscience-bg.org Нови подходи за относителна оценка (бонитировка) на някои основни почвени характеристики, списание ''Почвознание агрохимия и екология'', 50, 3 – 4/2016], отваря се PDF-файла. Съдържа и карти: Фиг.1. Географско разпределение на българските почви според тяхната текстура; Фиг.2. Географско разпределение на българските почви според хумусното им съдържание.</ref> в мащаб 1:500000.
 
След [[1944]] г. за развитието на почвознанието ув насБългария оказват помощ и [[съветски]] почвоведи, преди всичко Инокентий Петрович Герасимов и Иван Антипов-Каратаев. Научната работа се съсредоточава в Института по почвознание и програмиране на добивите „Никола Пушкаров"<ref>Към 2019 г. – [http://www.issapp.org/index.php?page=152&lang=1&menu=4 Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“]</ref> (В. Койнов, В. Галева, Ж. Войнова, Евг. Танов, X. Трашлиев, Т. Палавеев, М. Беневски, Н. Ончев, К. Еников и други).
 
== Източници и бележки ==
<references />
 
[[Категория:Почвознание| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Почвознание“.