Рафаил Попов (археолог): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (- у нас + в България) |
||
Ред 36:
През [[1908]] г. – Проучва Деневата и Дядо Гергевата могила [[Салманово|с.Салманово]], Преславско. Прави сондажи при пещерите Крумовите порти западно от Шумен и на [[Хисаря]] при с. [[Войвода (село)|Войвода]], Новопазарско и при с. Чаталар; Установил [[Еоцен]]ски геологически слоеве по [[Провадийско плато|Провадийското плато]]; Разкопки с. Марковча, Провадийско от еоценско време.<ref>статия:„Еоцена върху Провадийското плато”, публикувано 1919 г. в сп. Естествознание и география</ref>
[[Файл:Rafail Popov Krum Dronchilov.jpg|alt=Рафаил Попов с антрополога Крум Дрончилов в Чехия 1909 г.|ляво|мини|Рафаил Попов (в средата ляво) с антрополога [[Крум Дрончилов]] (в средата дясно) в [[Чехия]] 1909 г.]]
През [[1909]] г. е изпратен от Министерството на просветата на двегодишна специализация по [[праистория]], [[палеонтология]] и [[геология]] в [[Берлин]]<ref>Заповед 2358 от 24.81911 на М-вото</ref>. По време на специализацията си работи в [[Берлински етноложки музей|Кралския етноложки музей]]. Преди да се завърне в България, посещава музеи в [[Дрезден]], [[Прага]], [[Виена]], [[Будапеща]], [[Загреб]] и [[Белград]], за да се запознае с музейното дело, което да може да приложи и
През 1911 г. става учредител на Праисторическия отдел на [[Национален археологически институт с музей|Народния археологически музей]] и негов уредник до 1929 година. Провежда нови разкопки в пещера Моровица, село Гложене, могила село Езерово, [[Босилеград (община)|Босилеградско]] и Деве-Баргън при Търново-Сеймен. По време на [[Балканска война|Балканската война]] [[Богдан Филов]], Рафаил Попов е повикан в главната квартира на войските в [[Лозенград]], за да му спомогне за запазването на ценни старинни паметници от [[източна Тракия]].
| |||