Тютюн: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка след млн, млрд, лв |
м Bot: Automated text replacement (-У нас +В България) |
||
Ред 59:
== Биологични особености на тютюна ==
=== Морфологична характеристика ===
* [[Корен (ботаника)|Коренова система]]- Тютюнът има главен корен когато се развива от семе, а при използване на разсад се формират най-вече странични разклонения – най-долните изпълняват ролята на главен корен и се развиват вертикално, а най-горните най-напред се развиват радиално и на 30 – 60 см от оста на растението също проникват вертикално. Максималното проникване зависи от почвения тип.
* [[Стъбло]] – То има различна височина в зависимост от сортотипа (1 – 2 м), като най-високи са растенията от сортовете Виржиния и Бърлей. В пазвите на листата образува адвентивни пъпки, които позволяват при нараняване, покосяване, кършене стъблото да се разклонява. Това позволява в условията на някои климатични зони да се получи и втора реколта от тютюн.
* [[Лист]] – Те са разположени последователно, приседнали или с къси дръжки. При „седящите“ листа се образуват удължавания на петурата, които или обхващат стъблото под формата на полумесец (наричани „уши“) или се спущат надолу по стъблото (наричани „гащи“). Формата на петурата е доста разнообразна – в зависимост от сортотипа бива сърцевидна, яйцевидна, ланцетна, елипсовидна и т.н. Едрината на петурата различава съществено дребнолистните (ориенталските) от едролистните (американските) тютюни. Съотношението дължина:ширина на петурата обикновено е 2:1. Броят на листата също варира в широки граници в зависимост от сортотипа – от 10 – 15 до 80 – 100. Те са зелени на цвят, а след изсушаване добиват, според сототипа и начина на изсушаване, жълт, кафяв или черен цвят с нюанси – жълто-зелен, жълточервен до светлочервен и пр. Особеност на листа е, че под епидермиса са разположени голям брой жлезисти власинки, които отделят лепкава течност и зацапват ръцете при беритба.
Ред 88:
* Според цвета на изсушените листа тютюните се делят на две групи: (1) светли – сушените на слънце и огнево-тръбно и (2) тъмни – сушените с въздух и на пряк огън.
* Ориенталски тютюн (ssp. orientalis), който според едрината на листата се дели на два типа:
** дребнолистен (басма) – сортотип „басма“, изискващ умерени температури и умерени валежи;
| |||