Разлика между версии на „Ямб“

м
Bot: Automated text replacement (-У нас +В България)
м (замяна с n-тире)
м (Bot: Automated text replacement (-У нас +В България))
Названието „ямб“ произхожда от земеделските празници в чест на [[Деметра]]. Първоначално ямб са наричани сатиричните и разгулните песни, изпълнявани по време на тези ритуали. Характеризира се със сатиричен и изобличителен характер. Ямбът бил средство за изразяване на лично отношение по обществени проблеми. В античния си смисъл ямбът се свързва с метриката. По отношение на нея представлява свързване на ямбичен триметър и трохеичен тетраметър. Така се обуславя разделението на античната поезия на героична и ямбична. Сред изтъкнатите представители на сатиричният ямбичен жанр са [[Архилох]], [[Симонид]], [[Хипонакт Ефески]] и др. Сетне ямбът преминава в драмата, заради близостта си с говоримия език.
 
В българската литература ямбът навлиза през руската стихотворна култура. През 18 и 19 век този размер е най-предпочитаният сред титаните на поезията – [[Александър Пушкин]], [[Михаил Лермонтов]] и др. УВ насБългария първи опит в областта е направен чрез четиристъпният ямб в ''„Стоян и Рада“'' на [[Найден Геров]].<ref>София Филипова. ''Речник по стихознание''. С. 2004</ref> Широко застъпен и обогатен с нови ритмически форми ямбът става господстваща ритмическа стъпка в българската поезия в началото на 20 век в поезията на [[Иван Вазов]], [[Пенчо Славейков]], [[Пейо Яворов]] и др. Тази традиция се онаследява с особена сила от символистите. Ямбът е особено популярен през целия 20 век, а така също и в съвременната поезия.
 
== Музика ==