Епифаний Шанов: Разлика между версии

 

== Биография ==

Роден в [[Казанлък]] на 18 октомври 1849 година със светското име '''Бончо Генчев Шанов'''. Първоначалното си образование получава в родното си място. От 12-годишен учи в [[Одринска българска католическа гимназия|училището на отците възкресенци]] в Одрин. Продължава образованието си в [[Рим]] и през 1873 година е ръкоположен за свещеник. Изпратен е да служи в [[Солун]], където прекарва дълги години. След оттеглянето на [[Лазар Младенов]], на 23 юли 1895 г., е ръкоположен за ливийски епископ и е назначен за [[Македонски български апостолически викариат|апостолически викарий в Македония]].<ref name="The Hierarchy"/> За седалище му първоначално е определен [[Кукуш]], където той е приет добре. Като резултат на това се увеличава броя на духовните звания и се развиват просветните и социални институции. Владиката Епифаний Шанов подпомага и дейността на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. След Солунските атентати през май 1903 година, Епископ Епифаний и секретарят му Камче Кадрифаков успяват да спасят много българи от масовото клане в Солун, прибирайки ги в къщата си, която се ползва с екстериториалност.<ref name="spomeni 71">{{cite book |title= Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I |last=Крайничанецъ |first= Иван П|authorlink= |coauthors= |year=1942 |publisher=Печатница Крайничанецъ А. Д. |location=Скопие |isbn= |pages= 71 |url=http://strumski.com/biblioteka/?id=325 |accessdate=}}</ref>