Абел Тасман: Разлика между версии

Според някои проучвания, Тасман очаквал да продължи на север, но вятърът бил неблагоприятен и го отвежда на изток, като за една седмица от 5 до 13 декември пресича морето, което по-късно е кръстено на негово име – [[Тасманово море]]. На 13 декември става първият европеец, който стъпва на северозападния бряг на [[Южен остров (Нова Зеландия)|Южния остров]] на [[Нова Зеландия]] – нос [[Фаулуинд (нос)|Фаулуинд]] ({{coord|41|45|S|171|28|E|}}). Оттам продължава на североизток покрай брега, заобикаля нос Феръуел (най-северната точка на Южния остров), зад него на 18 декември 1642 открива залива [[Голдън Бей (залив)|Голдън Бей]] ({{coord|40|40|S|172|52|E|}}), на югоизток от него – залива [[Тасман (залив)|Тасман]] и навлиза в протока [[Кук (проток)|Кук]], който разделя двата острова на Нова Зеландия. Там, на южния бряг на протока, се осъществява среща с местните жители – [[маори]]те, като отначало всичко върви добре, но по-късно става спречкване между холандците и туземците, като причината за нея най-вероятно са европейците и четирима моряци са убити. След инцидента корабите достигат северния бряг на протока (Тасман го счита за залив), завиват на запад, заобикалят югозападната част на [[Северен остров (Нова Зеландия)|Северния остров]] и се насочват на север. На 4 януари 1643 холандците откриват крайната северозападна точка на Северния остров на Нова Зеландия – нос [[Мария ван Димен]] ({{coord|34|29|S|172|39|E|}}), а на 5 януари – о-вите [[Три-Кингс]] ({{coord|34|09|S|172|08|E|}}, на северозапад от Нова Зеландия) и оттам [[флотилия]]та продължава на североизток.