Разлика между версии на „Петър и Боян“

 

== Обстановка ==

След тежкия удар върху българската държава, [[Нашествие на Светослав I в България|нанесен от руския княз Светослав I]], през 971 г. византийците временно овладяват [[Преслав]]. 5 години по-късно, в началото на [[976]] г., умира византийският император [[Йоан Цимисхий]]. Възползвайки се от сътресенията във Византия, предизвикани от бунта на управителя на [[Месопотамия]] – [[Варда Склир]] – против младия още император [[Василий II Българоубиец|Василий II]], българите, водени от [[комитопули]]те, започват настъпление в балканските провинции на империята.

 

== Бунтът на Петър и Боян ==

След кончината на Цимисхий населението на североизточна България се вдига на въстание и отхвърля византийската власт.<ref>Божилов И., Гюзелев В., История на средновековна България VII-XIV в., Анубис, София, 1999, с.314-315</ref><ref>В. Златарски, История на българската държава през следните векове, т. I, ч. 2, с. 611-613</ref> Бунтът е воден от местните боляри Петър и Боян,<ref>П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.</ref><ref>Божидар ДИМИТРОВ, При Самуил България стига до Адриатика, Стандарт 5 април 2004</ref> които са връзката на [[комитопули]]те със североизточните български земи.<ref>Й. Иванов, „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 550</ref> В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на [[комитопули]]те – братята [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]], които тогава съвместно управляват България от името на пленения в [[Цариград]] цар [[Борис II]].