Разлика между версии на „Радиовълни“

26 байта изтрити ,  преди 1 месец
м
без „фиг. 1“, форматиране: 2x нов ред, интервал, кавички, тире-числа (ползвайки Advisor)
(Допълнение, разширение, прецизиране, редактиране, форматиране.)
м (без „фиг. 1“, форматиране: 2x нов ред, интервал, кавички, тире-числа (ползвайки Advisor))
'''Радиовълните''' са [[електромагнитни вълни]] с [[дължина на вълната]] ламбда (λ) от 0,1 mm до 100 km. Те заемат дълговълновата част от [[Електромагнитен спектър|спектъра на електромагнитните вълни]]. Използват се за предаване на [[информация]] (говор, музика, изображения). Създават се около [[проводник]], в който протича променлив ток с висока честота и се излъчват чрез предавателна [[антена]]. Характерът на разпространението им в земната атмосфера зависи от дължината им. Попаднали върху приемна антена, индуцират в нея сигнали, подобни на тези, които са били генерирани от източника им.
[[Файл:Radio waves.svg|300п|мини|''Фиг. 1''. Диаграма на електромагнитното поле на излъчена радиовълна.]]
На фиг.фигурата 1вдясно е показана диаграмата на електрическото поле ('''E''') и магнитното поле ('''H''') на радиовълна, излъчвана от несиметричен четвъртвълнов вибратор (мо̀нопол), означен с малка дебела вертикална линия в центъра. Диаграмата представлява напречно сечение на пространствената диаграма на излъчване – триизмерно тяло, което е симетрично спрямо вертикалната ос на антената (вертикалнавертикалната пунктирана линия). Силовите линии на електрическото поле са плътните криви линии. Силовите линии на магнитното поле са хоризонтални кръгове около оста на антената, перпендикулярни на равнината на чертежа, и я пресичат в местата, означени с кръстове (от наблюдателя към чертежа) и точки (от чертежа към наблюдателя). Векторите на напрегнатостта на електричното поле '''E''', магнитното поле '''H''' и посоката на разпространение '''П'''([[Теорема и (вектор на ПойтингПойнтинг|векторите на Пойнтинг]]) са взаимно перпендикулярни, както е показано на фигурата долу в дясно.
 
На фиг. 1 е показана диаграмата на електрическото поле ('''E''') и магнитното поле ('''H''') на радиовълна, излъчвана от несиметричен четвъртвълнов вибратор (мо̀нопол), означен с малка дебела вертикална линия в центъра. Диаграмата представлява напречно сечение на пространствената диаграма на излъчване – триизмерно тяло, което е симетрично спрямо вертикалната ос на антената (вертикална пунктирана линия). Силовите линии на електрическото поле са плътните криви линии. Силовите линии на магнитното поле са хоризонтални кръгове около оста на антената, перпендикулярни на равнината на чертежа и я пресичат в местата, означени с кръстове (от наблюдателя към чертежа) и точки (от чертежа към наблюдателя). Векторите на напрегнатостта на електричното поле '''E''', магнитното поле '''H''' и посоката на разпространение '''П''' (вектор на Пойтинг) са взаимно перпендикулярни, както е показано на фигурата долу в дясно.
[[Файл:Radio waves.svg|300п|мини|''Фиг. 1''. Диаграма на електромагнитното поле на излъчена радиовълна.]]
== Основни параметри ==
Радиовълните пренасят в пространството [[енергия]], излъчена от [[генератор]] на [[електромагнитни вълни|електромагнитни трептения]]. Те се образуват при изменението на [[Електрическо поле|електрическото поле]], например, когато през [[проводник]] преминава високочестотен [[променлив ток]] или когато в пространството възникват електрически разряди, които създават кратки затихващи трептения с неопределена честота.
* 1 гигахерц (MHz) = 10<sup>9</sup> Hz – 1 милиард колебания в секунда.
* 1 терахерц (MHz) = 10<sup>12</sup> Hz – 1 билион колебания в секунда.
 
Свободното пространство е еднородна непоглъщаща среда с относителна [[диелектрична проницаемост]], равна на единица (ε'=1). То включва [[атмосфера]]та и [[космос|космическото пространство]] (въздух и [[вакуум]]). Радиовълните, както и другите електромагнитни вълни, се разпространяват в свободното пространство със скоростта на [[светлина]]та във вакуум <ref> ''Penrose, R (2004). The Road to Reality: A Complete Guide to the Laws of the Universe. Vintage Books. pp. 410–1410 – 1. ISBN 978-0-679-77631-4. „... the most accurate standard for the metre is conveniently defined so that there are exactly 299,792,458 of them to the distance travelled by light in a standard second, giving a value for the metre that very accurately matches the now inadequately precise standard metre rule in Paris.''</ref>
 
<math>v = c = 299</math> <math>792</math> <math>458</math> <math>m/s</math> <math>\approx</math> <math>3.10</math><sup>8</sup> <math>m/s</math> .
Електромагнитните вълни свободно преминават безпрепятствено през въздуха и космическото пространство, но ако на пътя им има метален проводник, антена или друго електропроводимо тяло, то вълните отдават част от своята [[енергия]] на този обект, създавайки по този начин [[променлив ток]] в него. Винаги част от излъчената енергия се [[Отражение|отразява]] от повърхностите. Върху това свойство е основана [[радиолокация]]та.
 
Дифракция на вълните се нарича способността им да заобикалят препятстия по пътя си. Това е възможно, само ако телата са по-малки от дължината на вълната или са сравними с нея. Например, за да бъде засечен [[самолет]], дължината на вълната на радиолокатора трябва да бъде по-малка от геометрическите размери на самолета (по-малка от 10 m). Ако тялото е по-голямо от дължината на вълната, то може да я отрази. Има обаче и случаи, в които тялото може и да не отрази радиовълната, например, ако е изградено по технологията „[[Стелт технология|Stealth]].
 
== Разпространение ==
| 3950 – 4063 kHz
| 76 – 73,8 m
| Къси вълни (КВ/SW)
| наземно радиоразпръскване
|-