Теорема и вектор на Пойнтинг: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м дребни |
||
Ред 5:
<math>\mbox{div}\, \vec{S}=-\frac{\partial}{\partial t}\left[\frac{1}{2}(\vec{E}\cdot\vec{D}-\vec{B}\cdot\vec{H})\right]-\vec{E}(t,\vec{r})\cdot\vec{j}(t,\vec{r})</math>,
където <math>\vec{S}=\vec{E}\times \vec{H}</math> се нарича ''вектор на Пойнтинг''. <math>\vec{E}</math> и <math>\vec{H}</math> са съответно интензитетите на [[интензитет
През 1884 година [[Джон Хенри Пойнтинг]] (1852 – 1914) публикува теоремата в статията ''За пренасянето на енергия в електромагнитното поле'' в издание на кралското научно общество в Лондон [http://links.jstor.org/sici?sici=0370-1662(1883%2F1884)36%3C186%3AOTTOEI%3E2.0.CO%3B2-9]. Пойнтинг също предприема обширни експерименти за определяне на [[гравитационна константа|гравитационната константа]].
Ред 15:
<math>\oint_{(s)}\vec{S}\vec{ds}=-\frac{\partial}{\partial t}\int_{(V)}\left[\frac{\epsilon E^2}{2}+\frac{\mu H^2}{2}\right]dv-\int_{(V)}\vec{E}\cdot\vec{j}dv</math>,
Уравнението се получава, използвайки изразите <math>\vec{D}=\epsilon \vec{E}</math> (<math>\vec{D}</math> е векторът на [[електрическа индукция|електрическата индукция]] или плътността на електрическия поток) и <math>\vec{B}=\mu \vec{H}</math> (<math>\vec{B}</math> е векторът на магнитната индукция или плътността на магнитния поток), <math>\epsilon</math> е [[диелектрична проницаемост|диелектричната проницаемост]] и <math>\mu</math> е [[магнитна проницаемост|магнитната проницаемост]] на средата. В този си вид уравнението изразява баланс на мощности, измервани във [[волт-ампер|VA]] (за реактивната) и [[ват|W]] (за активната мощност).
Векторът на Пойнтинг при [[електростатика|електростатично]] поле е равен на нула. При такова поле няма електромагнитно излъчване.
== Източници ==
| |||