Разлика между версии на „Софрата“

3 байта изтрити ,  преди 1 година
м
излишен празен ред
м (замяна с n-тире)
м (излишен празен ред)
'''"Скално-култов комплекс Софрата"''' се намира в началото на старопланинския проход при с.[[Веселиново (Област Шумен)|Веселиново]] ([[Област Шумен]]). Комплексът се състои от три скално-изсечени светилища, отделни оброчни камъни и три пещери при водопада, наричан от местното население [[Скока (природна забележителност, област Шумен)]]. Към комплекса вероятно се отнася едно малко укрепено селище, чиито обитатели вероятно са охранявали прохода и може да се предполага, че каменоделска работа по изравняването на скалните тераси при светилищата е извършена от тях.<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.952151&lon=27.020617&z=14&m=b&show=/15055441/bg/-Софрата-Скока-пещера-Сарая- wikimapia.org Софрата]</ref>
== Археологически проучвания ==
 
Проучванията на комплекса са проведени между 1994 г. и 1999 г. от интердисциплинарен екип специалисти с научен ръководител д-р Павлина Хр. Петрова, завеждащ отдел "Археология на Дирекция КИН – Шумен" и членове инж. д-р Андрей Андреев и инж. д-р Юрий Дачев преподаватели от ВВУАПВО – гр.Шумен, д-р Димитър Колев и Веселина Колева астрофизици от "Националната Астрономическа Обсерватория [[Рожен (обсерватория)|Рожен]]". Техническата документация е изготвена от служителите на Дирекция КИН Бойчо Христов и Иван Иванов.<ref>Петрова, Дачев Ю. И, "Архео-геодезическо проучване на тракийско скално светилище край село Веселиново, Шуменско" – Известия на Исторически музей Шумен, кн. IX, 1997, стр.40 -59</ref>
 
== Описание и особености ==
 
Най-голямото и сложно устроено скално светилище е известното в този район на Стара Планина е "Софрата на [[Вълчан войвода]]". Наименованието идва от
много популярната легенда за прочутия войвода и неговите съкровища. Предполага се, че светилището е преизползвано от местните тракийски племена като едновременно с това е служело за астрономическа обсерватория.
 
== Датиране ==
 
Предполага се, че през първите векове на I хил. пр. Хр. (Желязната епоха), скалната тераса вече е функционирала като голямо открито светилище. В своеобразния център на скалата е изсечена структура оприличавана на пресечена пирамида. Върху горната му повърхност е моделирана полукръгла площадка с правоъгълно вкопаване, извън което извеждат канали издялани в скалата. До каналите в най-високата точка на полукръга по време на археологическото проучване е открито голямо количество пепел.