Разлика между версии на „Петров дол (област Варна)“

редакция без резюме
м (излишен празен ред)
== История ==
<!-- == Религии == -->
Първи данни за с.Петров дол са открити в регистъра Джизие през 1635 г. Селото под името '''Дерекьой''' ("село„село Речна долина"долина“), както и другите села от Провадийска кааза принадлежат към вакъфа на султан Селим I (1512–15201512 – 1520). Освен в джизие регистрите то присъства под названието Дерекьой и в османски регистър от 1676 г. за разхвърляне на извънредни данъци, свързани с продоволственото осигуряване на военните походи. Данъчната тежест на селото е определена на 6 авариз ханета. Тоест в с. Петров дол или '''Петрина Река''', както е било наричано, тогава е имало между 50 и 80 къщи, което означава, че броят на населението спрямо регистрираните през 1635 г. – 55 данъкоплатци се запазва или леко нараства. По време на османското владичество в селото са живели и православни албанци (арнаути), които заедно с част от коренните жители през 1773- – 1829 г. са се изселили в с. [[Каракурт]] (южно от Болград, Украйна) и с.Калипетрово, Силистренско.
 
Константин Иречек
 
„В ''Добрина'', за която още ще поговорим, в сега турското ''Ески Арнаутлар'' (на български се нарича и досега'' Арбанаси''), в ''Дерекьой ''(по-напред се наричало ''Петрина река'') и в'' Девня'' живели близо скупом християнски албанци, които били преселени тук от турците без съмнение скоро след завоюването на отечеството им; те са принадлежали към онези албански села в Източна България с войнствено население, на брой около 7000 души въоражени, които знае вече Джорджич, и са били във връзка с албанците в Арбанаси при Търново, както и с албанското население на две села при Разград (''Бей ''и ''Караарнаут''). Преданията гласят, че тези тукашни албанци носили дълги <<пушки ''гегалии''>> и юнашки се защищавали срещу даалиите (кърджалиите), които в чети от по 200- – 300 души се скитали по страната; техният постоянен лагер бил Петришката крепост. Селищата захванали да запустяват от руския поход в 1773 г. В 1829 г. цялата покрайнина била развълнувана от походи и битки, след които всички албанци заминали с русите в Бесарабия, където техните потомци в село ''Каракурт'', близо до Болград, и до днес не са забравили своя език"език“.
 
== Население ==
 
== Културни и природни забележителности ==
Северно от селото по посока АМ "Хемус"„Хемус“ се намира Защитена местност Голямата канара. Там преди много години е текла река и е изсякла в скалите интересни меандри и причудливи форми. По-късно в местността уединение са търсили монаси-отшелници. Именно те са създали и едноименния скален манастир " Голямата канара" или наричан още "Седемте„Седемте килии"килии“. Южно от селото се намират и скалните манастири Свети Георги и Градище.
 
В селото е издигнат паметник на загиналите във войните 1912- – 1918 г. Построен е през 1926 г. и тържествено е открит на 21.10.1926 г. Имената на загиналите са изписани върху стените на паметника
 
== Редовни събития ==
* '''Родени''' в Петров дол
 
Панайот Николов – Дерекьовлията (1799- – 1908) – участник в борбите за независимост на българската църква в гр. Провадия.
 
Чорбаджи Коста Димитров (1818 – 03.10.1893)
1-во, че Коста Димитров е бил единственият заможен българин-търговец в гр. Провадия и като такъв е имал достъп до турския каймакамин, при който е отивал да спомага на учителите българи, а при това е бил много години член при идаре меджлис и съдия.
2-ро, че той е бил единственият българин, който се е грижел за възраждането на българщината в града, за което е бил затварян, но сполучил да се предаде черквата на българите, на които в скоро време настанили български свещеници и учители.
3-то, че той заедно с трима-четирима верни приятели и верни граждани са станали причина да се построи през 1874 г. голямо училищно здание във "Вароша"„Вароша“, гдето сега се помещават всички основни отделения, като издействал пред турското правителство да се хариже мястото за училището безплатно, и най-сетне подарява за спомен след смъртта му 10 наполеона златни, които да служат за усилване фонда за постройка на нова черква в града ни, и вследствие на всичко това гореизложено и на основание чл....... от правилника, реши:
Да погребе тялото на Коста Димитров като труженик в черковния двор на църквата "Св„Св. Никола"Никола“, за което се написа настоящият акт, гдето трябва в даден случай.
Провадия, Градски общински кмет.
"ПО„ПО СТЪПКИТЕ НА ИСТОРИЯТА И СПОМЕНА"СПОМЕНА“ от Стефан Корабов
 
* [[Вичо Димов Иванов]] (25 май 1901 г.- – 14 май 1979), писател
 
== Източници ==