Аполон Цимерман: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 6:
| починал-място = [[Русия]]
}}
'''Аполон Ернестович Цимерман''' ({{lang|ru|Аполлон Эрнестович Циммерман}}) е руски [[офицер]], генерал от пехотата,. участникУчастник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турска война]] (1877 – -1878)]].
 
== Биография ==
РоденАполон Цимерман е роден е на 29 януари 1825 г. в Лифляндска губерния на [[Руската империя]] в семейството на потомствен [[дворянин]]. Посвещава се на военното поприще. Започва действителна служба във Витембергския пехотен полк. Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия (1849).
 
Участва в потушаване на [[Унгарска революция|Унгарската революция (1848 – 1849)]] в сраженията край [[Комарно]], Серегом и [[Сегед]]
Посвещава се на военната кариера. Започва действителна служба във Витембергския пехотен [[полк]]. Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия (1849). Участва в сраженията край [[Комарно]], Серегом и [[Сегед]] при потушаване на [[Унгарска революция|Унгарската революция]] (1848 – 1849).
 
През 1851 г. е изпратен в [[Кавказ]], където взема участие в [[Кавказка война|експедиции в [[Чечня]] и [[Дагестан]]. Отличава се в боевете край Ахалцихе на 14 ноември 1853 г.

Участва в [[Кримска война|Кримската война (1853 – 1856)]]. В края на 1854 г. е поставен в разпореждане на главнокомандващия руските войски в [[Крим]]. Назначен е за помощник началник-на началника на щаб на [[Севастопол]]ския гарнизон. Участва в [[Кримската война]].
 
През 1860 г. е назначен за командващ войските в Заилийския край в [[Средна Азия]]. Успешно противодейства на [[Коканд]]ското ханство, разрушавайки укреплението им [[Токмок]] и овладявайки крепостта [[Бишкек|Пишпек]].
 
Началник-щаб на Вилненския военен окръг. Участва в потушаването на [[Полско въстание (1863 – 1864)|Полското въстание (1863)]]. КомандирНачалник на щаба на Вилненския военен окръг. Служи като командир на пехотна [[дивизия]]. ВоенноПовишен е във военно звание [[генерал-лейтенант]] от 1868 г.
 
ВУчаства началото нав [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турскататурска война]] (1877 – -1878)]]. поемаНазначен командванетое за командир на XIV 14-ти армейски [[Корпус (формирование)|корпус]], назначен да действа в [[Добруджа]]. КомандващКомандир на [[Долнодунавски отряд|Долнодунавския отряд]] в състав: от 29 000 войнициофицери пехотаи войници, 4600 конници и 150 оръдия. Основните му задачи са: осигуряване комуникациите на Действащата армия с Русия, взаимодействие с други части за противодействие на турските сили в четириъгълника [[Русе]] – [[Силистра]] – [[Варна]] – [[Шумен]]. Извършва [[десант при Галац|десант]]десанта при [[Галац]] за отвличане вниманието от главния удар при [[Зимнич-Свищов]] (10/22 юни 1877). Прехвърля силите на отряда в [[Добруджа]] и достига линията [[Черна вода (град)|Черна вода]][[Кюстенджа]]. Отвлича турските сили от настъпателното направление на главния удар. През заключителния етап на войната осъществява действия в Южна Добруджа и Черноморското крайбрежие. Настъпва в направлениенаправлението [[Добрич]] – [[Провадия]] и прекъсва железопътната линия Варна – Русе. Награден с Орден „[[Свети„Свети Александър Невски]]“Невски“.
=== Руско-турска война (1877 – 1878) ===
В началото на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) поема командването на XIV-ти армейски [[Корпус (формирование)|корпус]], назначен да действа в [[Добруджа]]. Командващ на [[Долнодунавски отряд|Долнодунавския отряд]] в състав: 29 000 войници пехота, 4600 конници и 150 оръдия. Основните му задачи са: осигуряване комуникациите на Действащата армия с Русия, взаимодействие с други части за противодействие на турските сили в четириъгълника [[Русе]] – [[Силистра]] – [[Варна]] – [[Шумен]]. Извършва [[десант при Галац|десант]] при [[Галац]] за отвличане вниманието от главния удар при [[Свищов]] (10/22 юни 1877). Прехвърля силите на отряда в [[Добруджа]] и достига линията [[Черна вода (град)|Черна вода]] – [[Кюстенджа]]. Отвлича турските сили от настъпателното направление на главния удар. През заключителния етап на войната осъществява действия в Южна Добруджа и Черноморското крайбрежие. Настъпва в направление [[Добрич]] – [[Провадия]] и прекъсва железопътната линия Варна – Русе. Награден с Орден „[[Свети Александър Невски]]“.
 
ЧленСлед войната е член на Военния съвет на Руската армия. Повишен е във военно звание [[генерал от пехотата]].
=== След войната ===
Член на Военния съвет на Руската армия. Повишен е във военно звание [[генерал от пехотата]].
 
Умира през 1884 г.
 
== Памет ==
В градовете [[Добрич]] и [[Варна]] има улици, кръстени на ген.генерал Цимерман. В Добрич е издигнат и паметник.
 
== Външни препратки ==
Ред 35:
== Източници ==
<references />
* Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 27, 89, 175.
 
{{нормативен контрол}}