Едуин Армстронг: Разлика между версии

[[Файл:Armstrong circuit.png|мини|250п|Схемата на обратна връзка изчертана от Армстронг за защита на идеята си за патента. Триодната радиолампа е обозначена схематично с: F - – катод, G - – решетка, W - – анод]]

'''Едуин Хауърд Армстронг''' ({{lang|en|Edwin Howard Armstrong}}) (18 декември 1890- – 31 януари 1954) е изтъкнат [[американски]] [[електроинженер]] и [[изобретател]], нареждан сред „най-плодовитите и влиятелни изобретатели в историята на радиото“.

Като използва създаването на решетъчен детектор с триодна радиолампа, разработва и предлага нов метод на радиоприемане – регенеративния. Създадения от него ''регенеративен радиоприемник'' се отличава по това от съществуващите дотогава схеми, че между анодната и решетъчната верига на решетъчния [[Детектор (радиотехника)|детектор]] е приложена регулируема индуктивна положителна обратна връзка. Благодарение на нея решетъчния детектор, наречен ''регенератор'', изпълнява и функцията на високочестотен усилвател, с което се увеличава чувствителността и избирателността на т. нар. регенеративен радиоприемник<ref name="spiro">Пецулев, к.т.н. инж. Спиро. Радиоприемни устройства, Държавно издателство „Техника“, София, 1965, с. 10- – 11</ref>.

През 1922 г. Армстронг усъвършенства регенеративния приемник. В решетъчната верига на регенераторната лампа прилага спомагателно високочестотно напрежение от допълнителен генератор и прилага положителна обратна връзка по-силна от критичната. С новото схемно решение, наречено суперрегенеративен [[радиоприемник]], работната точка периодично се премествала върху ламповата характеристика, с което работата на суперрегенеративния приемник е по-стабилна от предишната схема, а чувствителността е значително по-голяма поради усилването, което достига до 10⁶ пъти<ref name="spiro">Пецулев, к.т.н. инж. Спиро. Радиоприемни устройства, Държавно издателство „Техника“, София, 1965, с. 10- – 11</ref>. Независимо от съвременните постиженията на радиоелектрониката, регенерация или усилване чрез положителни обратна връзка все още е в употреба и до днес.

Революция в радиосъобщенията е откритието и внедряването в производство на принципите и техническото решение като електрическа схема на [[Суперхетеродинен радиоприемник|суперхетеродинното приемане]] на радиосигнали. През 1918 година създава и патентова този принцип, който ивсе до днесоще се използва като най-добрия, създаден досегаоттогава<ref name="ing">Пецулев, к.т.н. инж. Спиро. Радиоприемни устройства, Държавно издателство „Техника“, София, 1965, с. 12</ref>. Това е развитието на технологията за обработка на приетия радиосигнал в радиоприемници с висока чувствителност и селективност, надминаваща съществуващите по това време конструкции. Върху този въпрос са работили още френският учен Леви и английският учен [[Валтер Шотки|Шотки]], което по-късно създава много спорове относно първенството в откритието. Работата на Армстронг е съпроводена с много спорове, в т.ч. и съдебни, поради интереса към тази област и понеже в тази теория и практика работят най-добрите физици и инженери на планетата.

Армстронг успява да докаже предимствата на честотната модулация за FM радиокомуникация въпреки скептицизма на Джон Реншоу Карсън, изразен по-рано във вече известната си книга по въпросите на модулацията. За FM в публикацията на IRE през 1936 г.<ref>E.H. Armstrong, [http://web.archive.org/web/20080102101819/http://ieeexplore.ieee.org/search/wrapper.jsp?arnumber=1686149 A method of reducing disturbances in radio signaling by a system of frequency modulation], Proc. IRE, vol. 24, no. 5 (May 1936), pp. 689- – 740</ref>, която е преиздадена през август 1984 г. в Proceedings of the IEEE („Бюлетини на IEEE“) - – научни сборници, фокусирани върху електроинженерство и компютърни науки, издавани от IEEE (Institute of Electrical and Electronics Engineers - – Институт за електрически и електронни инженери)<ref>E.H. Armstrong, [http://web.archive.org/web/20080102102729/http://ieeexplore.ieee.org/search/wrapper.jsp?arnumber=1457239 A method of reducing disturbances in radio signaling by a system of frequency modulation], Proc. IEEE, vol. 72, no. 8 (August 1984), pp. 1042- – 1062</ref>.