Стефан II Милутин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м излишен празен ред; козметични промени |
||
Ред 2:
| име = Стефан II Милутин
| описание = сръбски [[крал]] и православен [[светец]]
| изображение за личността = [[Файл:Ljevis31.jpg|
| описание на изображението = <small>Крал Стефан Милутин, изобразен в църквата "[[Богородица Левишка|Света Богородица Левишка]]"</small>
| управление = [[1282]]
| коронация =
| обкръжение =
Ред 25:
| майка = [[Елена д'Анжу|Елена Анжуйска]]
}}
'''Стефан Урош II Милутин''' е сръбски [[крал]] от династията [[Неманичи]], управлявал от [[1282]] до [[1321]]. По негово време сръбската държава постига значително териториално разширение в северна [[Македония (област)|Македония]] и северозападните български земи ([[Браничево]]).
Закрилник и дарител на православната църква приживе, след смъртта си Стефан Милутин е обявен за светец. Мощите му се съхраняват в [[Света Неделя (София)|църквата "Света Неделя"]] в София.
== Потекло и издигане ==
[[
Стефан Милутин е втори син на крал [[Стефан Урош I]] (1243 — 1276) и кралица [[Елена Анжуйска]], която е [[род (общност)|роднина]] на [[Неаполитанско кралство|неаполитанския крал]] [[Карл I Анжуйски]] (1266 - 1285) и според хипотези издънка на френската кралска династия и фамилията [[Куртене]].<ref>McDaniel, Gordon. [http://epa.oszk.hu/01500/01536/00012/pdf/UJ_1982_1983_043-050.pdf On Hungarian-Serbian Relations in the Thirteenth Century: John Angelos and Queen Jelena], с. 43, 46-47, в: Ungarn-Jahrbuch, т. 12 (1982-1983).</ref>
Ред 38:
== Войни и договори ==
=== Завоевания в Македония ===
Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във [[Византия|византийските]] владения в [[Македония (област)|Македония]], достигайки [[Кавала|Христопол]] и [[Света гора]]. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на [[Неаполитанско кралство|неаполитанския крал]] [[Шарл I Анжуйски|Карл Анжуйски]] в опита му да възстанови [[Латинската империя]], но я продължават дълго след провала му.{{hrf|Fine|1994|219}} Възползвайки се от отслабването на византийците след смъртта на император [[Михаил VIII Палеолог]], между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно [[Скопие]] и редица области и градове – [[Горни Полог|Горни]] и [[Долни Полог]], [[Овче поле (Северна Македония)|Овче поле]], [[Пиянец]], [[Кичево]], [[Дебър]].<ref>{{cite book | last = Матанов | first = Христо | title = Югозападните български земи през XIV век | publisher = Наука и изкуство | location = София | year = 1986 | page = 12 | url = http://www.promacedonia.org/hm2/index.html}}</ref>
=== Война с Браничевското и Видинското княжество ===
[[
През 1291 година крал Стефан Милутин помага на брат си Драгутин (владетел на [[Белград]] и областта [[Мачва]] от името на унгарския крал) да се справи с последните български владетели на [[Браничево]] и областта [[Дърман и Куделин]].<ref>{{cite book | last = Ников | first = Петър | title = История на Видинското княжество до 1323 година. В: Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Книга XVIII, 8 | publisher = Печатница П. Глушков | location = София | year = 1922 | page = 62 | url = http://www.promacedonia.org/pnv/index.htm}}</ref> Това го вкарва в конфликт с владетеля на [[Бдин]] – [[Шишман]] (бащата на по-късния търновски цар [[Михаил III Шишман]]). С [[татари|татарски]] войски през 1292 година Шишман плячкосва Милутиновите владения до [[Ипек]]. В отговор Милутин завладява Бдин, но по-късно се помирява с бдинския владетел и му връща града{{hrf|Ников|1922|68-71}}, за да не предизвика отмъщението на сюзерена на Шишман – татарския хан [[Ногай]]. За да омилостиви Ногай, Милутин му праща дарове и заложници – сина си Стефан Урош (известен по-късно като [[Стефан Дечански]]) и сръбски боляри.{{hrf|Fine|1994|220-221}} След смъртта на Ногай (1299 година) Видинското княжество изпада в дълготрайна зависимост от сръбския крал.{{hrf|Fine|1994|261}}
=== Отношения с Търновското царство ===
Line 53 ⟶ 52:
=== Мирен договор с Византия ===
През 1299 година крал Милутин слага край на войната с Византия. Сръбско-византийската граница е прокарана покрай [[Струмица]], [[Щип]], [[Прилеп]] и [[Охрид]], които остават във византийски ръце. Мирният договор е скрепен с женитба на Милутин за дъщерята на император [[Андроник II]] – 5-годишната [[Симонида Палеологина|Симонида]].{{hrf|Fine|1994|222}} Венчанието е извършено от [[Охридска архиепископия|охридския архиепископ]] [[Макарий I|Макарий]], а не от представител на [[Цариградска патриаршия|Цариградската църква]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|212|is_2_5_1.html#a_20}}</ref>
Line 72 ⟶ 70:
== Рударство ==
Стефан Милутин развива добива на сребро повече от сръбските владетели преди него. Във владенията му се експлоатират 7 мини. Една от тях, край град [[Ново бърдо (град)|Ново бърдо]] се превръща в най-доходоносната сребърна мина на Балканите.{{hrf|Fine|1994|257}}
Милутин използва добитото сребро, за значителни емисии монети, с които копира [[Венеция|венецианските]], но с по-малко сребърно съдържание за по-голяма печалба. С придобитото от мините богатство издържа наемните войски и духовенството, които крепят властта му.{{hrf|Fine|1994|257}}
Line 84 ⟶ 82:
Култът към Стефан Милутин („Свети Крал“) е широко разпространен в западните български земи през XVIII и XIX век почти до края на [[Османското владичество]]. Показателни за това са изображенията му в [[Самоковски манастир „Покров Богородичен“|Девичия манастир „Покров Богородичен“]] и [[Бельова църква|Бельовата църква]] в [[Самоков]].<ref>Джурова, Аксиния. [http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0584-9888/2007/0584-98880744521D.pdf Владетелският култ – емблема на сръбската държавност.] В: Зборник радова Византолошког института, т. XLIV. Београд, Византолошки институт Српске академиjе наука и уметности, 2007, с. 530-533. Посетен на 04.01.2020.</ref>
През 2006 година Сръбската православна църква предявява претенции към мощите на Стефан Милутин. При официалното си посещение в София на 19 септември 2013
== Галерия ==
<gallery class="center">
Image: Relic Stefan Uroš II Milutin.jpg|Мощите на Свети Крал Стефан Милутин
Line 104 ⟶ 101:
{{Династия Неманичи}}
[[Категория:Крале на Сръбското кралство]]
[[Категория:История на София]]
| |||