Характерна черта на периода е провеждането на голямо-мащабни операции, в хода на които се решава изходът на войната.<ref>Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 52.</ref>
'''[[Битка при Чаиркьой|Битката при Чаиркьой]]''' (днес с. [[Камен (област Велико Търново)|Камен]], [[Велико Търново (област)|Велико Търново]]) е първата голяма операция от действията на Източния фронт в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]].
[[Файл:Русские позиции на Шипкинском перевале.jpg|мини|230px|ляво|Руски позиции на Шипка, художник Василий Верешчагин]]
''Епопеята на Шипка'' осуетява плана на османското командване за прехвърляне на Централната армия в Северна България и съединяването ѝ със Западната армия. С особен героизъм в боевете за Шипченския проход се отличава [[Шипченски отряд|Шипченският отряд]]. В състава му е Българското опълчение.<ref>Дойнов С. Българската общественост и Руско-турската освободителна война (1877 – 1878), София, 1978</ref> Решителна роля за отстояването му изиграва успешното командване на генерал-майор [[Николай Столетов]] и подкрепленията от части на [[Южен отряд|Южния отряд]] с командир генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]]. Задържането на прохода е решаващо за изхода на войната (вж. [[Шипченска битка (август 1877)]], [[Шипченска битка (септември 1877)]]<ref>Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 132 – 147</ref>).
[[Файл:Zahvat grivickogo reduta.jpg|мини|300px|Атака на Гривишкия редут, художник Николай Дмитриев-Оренбургски]]
