Теория на суперструните: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред; козметични промени |
|||
Ред 4:
Най-големият проблем на теоретичната физика е обединяването на [[Обща теория на относителността|Общата теория на относителността]], която обяснява [[гравитация]]та и се отнася до големи структури ([[звезда|звезди]], [[галактика|галактики]], [[галактичен свръхкуп|галактични свръхкупове]]) с [[квантова механика|квантовата механика]], която обяснява другите три фундаментални сили, действащи на микроскопично ниво – [[електромагнетизъм]], [[силно ядрено взаимодействие]] и [[слабо ядрено взаимодействие]].
Развитието на [[квантова теория на полето|квантовата теория на полето]] често води до [[Гравитационна сингулярност|
Основната идея е, че фундаменталните съставни части на реалността са струни с [[дължина на Планк|дължината на Планк]] <math> l_P = \sqrt{\frac{\hbar G}{c^3}}</math> (около 10<sup>−35</sup> м), които трептят в [[резонанс]]ни [[честота|честоти]]. Силата на разтягане на тези струни (8,9х10<sup>42</sup> нютона) е около 10<sup>40</sup> пъти силата на разтягане на средна струна на [[пиано]] (735 нютона). [[Гравитон]]ът (частица-носител на гравитационните сили) например, е предвидено от теорията да бъде струна с [[амплитуда]] на трептене равна на нула.
[[Гравитационна сингулярност|
== Допълнителни измерения ==
Ред 18:
== Брой на суперструнните теории ==
Физиците теоретици са затруднени от съществуването на пет самостоятелни суперструнни теории. Този проблем намира решение при втората суперструнна революция през 1990-те, при което петте суперструнни теории се оказват гранични случаи на една основна теория: [[М-теория]]та.
Line 51 ⟶ 50:
! bgcolor="#FFCCCC" class="dark" | HE
| align="CENTER" class="dark" | 10
| bgcolor="#FFFFCC" class="dark" | Суперсиметрия между силите и материята, само със затворени струни, без тахиони, heterotic, груповата симетрия е ''E''<sub>8</sub>
|}
| |||