Уикипедия

Жорж-Йожен Осман: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м кор.; форматиране: 13 интервала, кавички, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 6:
Осман е роден на 27 март 1809 г. в Париж, в протестантско семейство от немски произход (на немски фамилията звучи като „Хаусман“ (''Haussmann'') и няма нищо общо с турската [[Османска династия]]). Син е на Никола-Валентин Осман (1787 – 1876), комисар и военен комендант на [[Наполеон I]], и Ева-Мария-Хенриета-Каролина Дензел, дъщеря на генерала и член на [[Национален конвент|Националния конвент]] Жорж-Фредерик Дензел (1755 – 1828), барон на империята и внук на Никола Осман (1759 – 1847), член на Законодателното събрание и Националния конвент, администратор на тогавашния департамент Сен-e Oаз, комисар. Учи в лицеите на [[Анри IV]] и Кондорсе, след това учи право, като същевременно учи и музика. През 1830 г. той получава поста супрефект на Нерак.
 
През 1853 г. става [[Префект#Длъжността префект в някои държави|префект]] на департамента Сена; задържа се на този пост до 1870 г. По указание на Наполеон III, [[Булонски лес|Булонския Лес]] и няколко парка в самия Париж са организирани за разходки от парижани, по-специално парковете Монсури и Бют-Шомон.
 
Той възстановява редица обитавани квартали, събаряйки много стари (включително средновековни) къщи и павирайки много по-късно пробити булеварди. Общо около 60% от недвижимите имоти в Париж са реорганизирани под ръководството на Осман.
Ред 15:
 
== Обновяването на Париж ==
Населението на Париж се удвоило след 1815 г., без да увеличена площта му. Поради нарастващото население и онези, които ще бъдат принудени да се изместят от центъра заради новите булеварди и площади, планирани от Наполеон III, той издава указ за присъединяване на единадесет околни общини и увеличаване на броя на районите от дванадесет до двадесет, с което градът се разширява почти до съвременните си граници.▼
 
Наполеон III и Осман стартират огромните проекти за благоустройство на Париж, за подобряване на санитарните условия, водоснабдяването и движението на трафика на града наемайки десетки хиляди работници. Отчасти, булевардната система е била планирана като механизъм за лесното разполагане на войски и артилерия, но основната ѝ цел е била да помогне за решаването на проблема с движението в града и да свърже неговите забележителни сгради. Огромна карта на Париж била окачена в кабинета На императора, маркирана с цветни линии, там където той искал да минават нови булеварди. Двамата с Осман се срещат почти всеки ден, за да обсъдят проектите и да преодолеят пречките и противопоставянето, с които се сблъскват, докато обновяват Париж.▼
▲Населението на Париж се удвоило след 1815 г., без да увеличена площта му. Поради нарастващото население и онези, които ще бъдат принудени да се изместят от центъра заради новите булеварди и площади, планирани от Наполеон III, той издава указ за присъединяване на единадесет околни общини и увеличаване на броя на районите от дванадесет до двадесет, с което градът се разширява почти до съвременните си граници.
 
Почти две десетилетия по време на управлението на Наполеон III и още около десет години след това, по-голямата част от Париж е строителна площадка. За да може да се доставя прясна вода в града, хидравличният инженер Йожен Белгранд строи нов акведукт, за да донесе чиста вода от река Ван в Шампан и нов огромен резервоар в близост до бъдещия Парк Монсури. Тези две работи увеличават водоснабдяването на Париж от 87 000 на 400 000 кубически метра вода на ден. Полагат се стотици километри тръби, за да бъде разпределена водата в целия град и изгражда втора мрежа, използвайки не толкова чистата вода от Урк и Сена, за да мие улиците и да полива новите паркове и градини. Канализацията също е реконструирана и в Париж се прокарани километри тръби за разпределение на газта за хилядите нови улични светлини по улиците.▼
▲Наполеон III и Осман стартират огромните проекти за благоустройство на Париж, за подобряване на санитарните условия, водоснабдяването и движението на трафика на града наемайки десетки хиляди работници. Отчасти, булевардната система е била планирана като механизъм за лесното разполагане на войски и артилерия, но основната ѝ цел е била да помогне за решаването на проблема с движението в града и да свърже неговите забележителни сгради. Огромна карта на Париж била окачена в кабинета На императора, маркирана с цветни линии, там където той искал да минават нови булеварди. Двамата с Осман се срещат почти всеки ден, за да обсъдят проектите и да преодолеят пречките и противопоставянето, с които се сблъскват, докато обновяват Париж.
 
▲Почти две десетилетия по време на управлението на Наполеон III и още около десет години след това, по-голямата част от Париж е строителна площадка. За да може да се доставя прясна вода в града, хидравличният инженер Йожен Белгранд строи нов акведукт, за да донесе чиста вода от река Ван в Шампан и нов огромен резервоар в близост до бъдещия Парк Монсури. Тези две работи увеличават водоснабдяването на Париж от 87 000 на 400 000 кубически метра вода на ден. Полагат се стотици километри тръби, за да бъде разпределена водата в целия град и изгражда втора мрежа, използвайки не толкова чистата вода от Урк и Сена, за да мие улиците и да полива новите паркове и градини. Канализацията също е реконструирана и в Париж се прокарани километри тръби за разпределение на газта за хилядите нови улични светлини по улиците.
 
В началото на 1854 г. в центъра на града работниците на Осман съборили стотици стари сгради и отсекли осемдесет километра нови алеи, свързвайки централните точки на града. Сградите по тези алеи трябвало да са на една и съща височина и в подобен стил и да бъдат облицовани с камък в кремав цвят, създавайки еднообразен вид на парижките булеварди. [[Виктор Юго]] споменава, че едва ли е възможно да се разграничи каква е къщата пред вас: театър, магазин или библиотека. Осман успява да възстанови града за 17 години. "По негова преценка новите булеварди и открити пространства изместват 350 000 души; ... до 1870 г. една пета от улиците в централния Париж са негово творение; той е похарчил ... 2,5 милиарда франка за града; ... един от петима парижки работници са наети в строителната търговия ".<ref>Clark, T.J. (1984), ''The Painting of Modern Life: Paris in the Art of Monet and his Followers'', Princeton, New Jersey: Princeton University Press. p. 37</ref>
Line 26 ⟶ 25:
За да свърже града с останалата част на Франция, Наполеон III строи две нови железопътни гари: Лионската гара (Gare de Lyon) в 1855 г. и Северната гара (Gare du Nord Gare) в 1864 г. Той завършва Халите (Les Halles), големият пазар за производство на желязо в стъкло в центъра на града и строи нова общинска болница, Hôtel-Dieu, на мястото на рушащите се средновековни сгради на Ile de la Cite. Архитектурната забележителност, считана за негов „подпис“ е Парижката опера, най-големият театър в света, проектиран от Шарл Гарние, корона в центъра на новия Париж на Наполеон III. Когато императрица Евгения видяла модела на операта и попитала архитекта какъв е стилът, Гарние отговорил просто: „Наполеон Трети“.
 
Avenue de l'Opéra или (булевард Опера) е един от новите булеварди, създадени от Наполеон III и Осман. Новите сгради по булевардите трябвало да са с еднаква височина и същия основен фасаден дизайн, и всички с облицовка с кремав цвят камък, придавайки на центъра на града своята отличителна хармония.
 
Наполеон III също поискал да се изградят нови паркове и градини за отдих и отмора на парижани, особено тези в новите квартали на разрастващия се град. Новите паркове на били вдъхновени от спомените му за парковете в Лондон, особено за [[Хайд Парк]], където той се е разхождал и е бил возен в карета, докато е бил в изгнание; но той искал да надгражда в много по-големи мащаби. Работейки с Осман и Жан-Шар Алфан, инженерът, който оглавява новата Служба на променадите и насажденията, той изготвя план за четири основни парка в в четирте посоки на света. Работници и градинари копаят езера, строят каскади, засаждат тревни площи, цветни лехи, дървета и строят хижи и гротове. Създаден е Булонският лес (1852 – 1858) на запад : Венсенската гора (1860 – 1865) на изток; Парка Бют-Шомон (1865 – 1867) на север и Парк Монсури (1865 – 1878) на юг.
 
В допълнение към изграждането на четирите големи парка, Осман разполагал с по-старите паркове в града, включително Парк Монсо (Parc Monceau), бивша собственост на Орлеанската династия, и Jardin du Luxembourg (Люксембургска градина), ремонтирани и презасадени. Той също създава двадесет малки парка и градини в кварталите, като миниатюрни версии на големите си паркове. Алфанд нарича тези малки паркове „зелени и цъфтящи салони“. Намерението на плана на Наполеон било да има по един парк във всеки от осемдесетте квартала на Париж, така че никой да не е на повече от десет минути пеша от такъв парк. Парковете са безусловен успех сред всички класи парижани.
Line 50 ⟶ 49:
 
== Наследство ==
[[Файл:Blv-haussmann-lafayette.jpg| ляво|350 px| Булевард Осман в Париж]]
[[File:Boulevard Haussmann plaque, Paris 2011.jpg|thumb|100px| Табелка на бул. Осман]]▼
Планът на Осман за Париж вдъхновява градското планиране и създаването на подобни булеварди, площади и паркове в градове като [[Буенос Айрес]], [[Брюксел]], [[Рим]], [[Виена]], [[Стокхолм]], [[Мадрид]] и [[Барселона]]. След Парижката международна изложба от 1867 г. [[Вилхелм I]], кралят на Прусия, пренася обратно в Берлин голяма карта, показваща проектите на Осман, които повлияват на бъдещото планиране на този град. Работата му също вдъхновява „Движението за Красиви Градове“ в САЩ. Фредерик Лоу Олмстед, дизайнер на [[Сентръл парк| Централния парк в Ню Йорк]], посещава осем пъти Булонския Леслес по време на учебното си пътуване през Европа в 1859 г. и също е повлиян от иновациите на Парка "Бют„Бют Шомон"Шомон“ (Parc des Buttes Chaumont). Американският архитект Даниел Бърнам заимства от плана на Осман и включва диагоналните улични проекти в плана си от 1909 г. в Чикаго.
 
Осман е избран за сенатор през 1857 г., за член на Академията за изящни изкуства през 1867 г. и получава ордена „Велик Кръст“ на Почетния легион през 1862 г.<br>
 
В последните години от живота си пише и публикува своите ''МемоариMémoires'' (1890 – 3)
 
▲[[File:Boulevard Haussmann plaque, Paris 2011.jpg|thumb|100px]]
Името му е увековечено в Булевард Осман.
 
Ред 79:
 
=== Дебатът за военната функция на булевардите на Осман ===
Някои критици и историци през 20-ти век, по-специално Люис Мумфорд, твърдят, че истинската цел на булевардите на Осман е да улеснят армията да смаже народните въстания. Според тези критици широките булеварди давали на армията по-голяма подвижност, по-широк обхват на огъня за тяхнитетехните оръдия и затруднявали блокирането на улиците с барикади. Те твърдят, че построените от Осман булеварди позволяват на френската армия лесно да потисне Парижката комуна през 1871 г.
 
Други историци оспорват този аргумент; те отбелязват, че докато самият Осман понякога споменава военните предимства на булевардите, когато търси финансиране за проектите си, това никога не е било излагано като основна цел. Според Наполеон III и Осман основната им цел е била да подобрят движението на трафика, да осигурят пространство и светлина, и гледки към забележителностите на града, както и да разкрасят града.
 
Самият Осман не отрича военнвоенно-стратегическа стойност на по-широките улици. В своите „Мемоари“ той пише, че новият му булевард „Севастопол“ е довел до „изкормването на стария Париж, квартала на безредиците и барикадите“. Той признава, че понякога използва този аргумент в парламента, за да оправдае високата цена на своите проекти, като се аргументира, че те са за национална отбрана и сигурност и трябва да бъдат плащани поне отчасти от държавата. Той пише: „Но що се отнася до мен, аз, който беше популяризаторът на тези допълнения, направени към оригинален проект, заявявам, че никога не съм мислил най-малкото, като ги добавя, за тяхната по-голяма или по-малка стратегическа стойност.“ Парижкият градски историк Патрис дьо Монкан пише: „Да разглеждаме произведенията, създадени от Осман и Наполеон III само от гледна точка на стратегическата им стойност, е много редуктивно. Императорът беше убеден последовател на Сен-Симон. Желанието му да направи Париж и икономическа столица на Франция, по-отворен, по-здрав град, не само за горната класа, но и за работниците, не може да бъде отказан и трябва да бъде признат като основна мотивация.“
[[Файл:Mémoires Haussmann 1890.jpeg|мини|upright=0.8|Заглавната страница на ''Mémoires'' du Baron Haussmann, chez Victor-Havard, 1890.]]▼
 
По време на потушаването на [[Парижката комуна]] през 1871 г. новопостроените булеварди не са били основен фактор за поражението на Комуната. Комунарите са победени за една седмица не благодарение на булевардите на Осман, а понеже са малочислени, пет към един, имат по-малко оръжия и по-малко мъже, обучени да ги използват, нямат план за отбраната на града; те имат много малко опитни офицери и нямат нито един командир, като всеки квартал е оставен да се защитава сам и те нямат надежда за военна подкрепа извън Париж.
 
Ред 91:
 
== Външни препратки ==
▲[[Файл:Mémoires Haussmann 1890.jpeg|мини|upright=0.8|Заглавната страница на ''Mémoires'' du Baron Haussmann, chez Victor-Havard, 1890.]]
 
* Georges-Eugène Haussmann, ''Mémoires du Baron Haussmann'', Victor-Havard Éditeur, 1890, 3 volumes :
** Tome 1 : [https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k2205284 ''Avant l'Hôtel de Ville''], 587 p.,
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Жорж-Йожен_Осман“.