Исък Кул: Разлика между версии

[[FileФайл:Lake Issyk Kul.jpg|мини|вляволяво|Спътникова снимка на NASA (северът е надясно)]]

Езерото Исък Кул заема дъното на обширната [[Исъккулска котловина]], простираща се между тюншанските хребети [[Кунгей Алатау]] на север и [[Терскей Алатау]] на юг, разполжено на 1608 m н.в. Площ 6236 km² (по други данни 6330 km²), дължина 178 km, максимална ширина 58 km, дълбочина до 668 m (по други данни, до 702 m), средна дълбочина 278 m, обем 1738 km³. Бреговата линия на езерото е слабо разчленена. По-големи заливи има в източната и югоизточната му част (Тюпски, Джергалански, Покровски). Дължината на бреговата линия е 587 km, като половината от нея е заета от пясъчни плажове, но се срещат и тинести и чакълести брегове.<ref name="bse"></ref>

В езерото се вливат над 50 реки, като общия годишен воден приток превишава 3 km³. Площта на водосборният му басейн е около 21 900 km³. По-големите реки вливащи се него са: Колмек Суу, Тьор Айгър, Чирпикти, Чок Тал, Чонг Аксуу, Тюп, Джергалан (среден годишен отток в устието 22 m³/s), Аксай, Ак Терек, Туура Суу и др.<ref name="bse"></ref>

По западната периферия на [[Исъккулска котловина|Исъккулската котловина]] протича река [[Чу (река)|Чу]], на 6 km западно от езерото и днес няма връзка с него. В миналото, когато климатът е бил по-влажен и нивото на езерото е било с 10 – 12 m по-високо от сегашното се е осъществявал отток от Исък Кул в река [[Чу (река)|Чу]]. Последната такава многоводна епоха е била през 17 и 18 век. За колебанията на езерното ниво, предизвикани от промяната на климатичните условия, свидетелстват надзаливните езерни тераси на височина 8 – 10 m и подводните развалини на бивши селища на дълбочина до 8 m. В течение на последните два века нивото на Исък Кул се понижава, като от 1886 г. е спаднало с 8 m (по други данни със 7 m) и на този фон стават малките вътрешновековните колебания. Освен с промените на климата образуването на най-високите речни тераси (на 35 – 40 m над сегашното равнище) са предизвикани и от неотектонските движения на земната кора.<ref name="bse"></ref>

Климатът в езерната котловина е умерен, топъл, сух. Средната юлска температура на брега на езерото е 16 – 17°С, средната януарска температура на запад е от -2 до -3°С, а на изток – от -4 до -7°С. Годишната сума на валежите е около 250 mm и варира от 110 mm на запад до 470 mm на изток. Годишната сума на изпарението е около 700 mm. В западните и източните части на езерото са характерни честите силни ветрове (до 30 – 40 m/s), предизвикващи щормови вълни с височина до 3 – 4 m.<ref name="bse"></ref>

Подхранването на езерото е смесено, като преобладава снежното и пълноводието е от края на пролетта и през лятото, когато става снего- и ледотопенето в околните високи планини. Годишното колебание на нивото на водата в езерото е 10 – 50 sm. Най-високо ниво се наблюдава през месеците август и септември, а най-ниско – през февруари и март. В западната част има слаби приливни вълни предизвикани от ветровете. Температурата на водата на повърхността през януари е 2 – 3°С, а през юли и август 19 – 20°С. На дълбочина под 100 m температурата на водата целогодишно е постоянна от 3,5 до 4°С. Ледена покривка се образува само в заливите и то при студени зими. Цветът на водата е син (прозрачност над 12 m), солеността е 5,8‰ и е непригодна за пиене и напояване. Дъното на заливите на дълбочина до 30 m почти повсеместно е покрито с харови водорасли, растящи върху глини и тиня.<ref name="bse"></ref>

В езерото Исък Кул обитават около 20 вида риби, някои от които са с промишлено значение. В малките заливи и в западната част на езерото ежегодно зимуват от 20 до 50 хил. водоплаващи птици и тези участъци от бреговете на езерото са включени в седемте сектора на Исъккулския природен резерват.<ref name="bse"></ref>

Във водите на езерото функционира регулярно товарно и пасажерско корабоплаване. Основните пристанища са Балъкчи, Тюп и Пристан Пржевалск. В близост до послидното е гробът на ведния руски пътешественик [[Николай Пржевалски]]. Болшинството от населените места са разположени по северното крайбрежие и източната част на котловината, в т.ч. градовете [[Балъкчи]] и [[Чолпон Ата]] (на северния бряг) и [[Каракол]] (бивш Пржевалск, на 7 km източно от езерото). Основният поминък на населението е земеделие, скотовъдство, градинарство и риболов. По цялото крайбрежие са разположени множество почивни станции, туристичиски бази и климатични курорти (Чолпон Ата, на северния бряг), Тамга (на южния бряг).<ref name="bse"></ref>

* {{икона|ru}} Леонид Лернер, [http://www.vokrugsveta.ru/vs/article/1916/ Дыхание Иссык-Куля] // ''Вокруг Света'', № 3 (2510), Мартмарт 1983