Уикипедия

Муреш: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Муреш|Муреш (пояснение)}}
 
'''Муреш''' ({{lang|ro|Mureș}}; {{lang|hu|Maros}}; {{lang|de|Mieresch}}; {{lang|la|Marisus}}) е река, извираща от [[Карпати]]те в [[Румъния]]. Пресича румънските окръзи [[Харгита (окръг)|Харгита]], [[Муреш]], [[Алба (окръг)|Алба]], [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]], [[Арад (окръг)|Арад]] и областта [[Чонград (област)|Чонград]] в [[Унгария]]. Общата ѝ дължина е 725 км, а водосборният басейн – 27 832 км². Влива се в река [[Тиса]].
 
 
 
{{Река
| име = Муреш (Марош)
Line 10 ⟶ 5:
| картинка = Maros at twilight.JPG
| картинка-описание =
| местоположение = {{Румъния}}<br>[[КлужХаргита]],<br>[[Муреш (окръг)|КлужМуреш]],<br>[[СълажАлба (окръг)|Алба]],<br>[[МарамурешХунедоара (окръг)|МарамурешХунедоара]],<br>[[Сату МареАрад (окръг)|СатуАрад]],<br>[[Тимиш Маре(окръг)|Тимиш]]<br>{{Унгария}}<br>[[Саболч-Сатмар-БерегЧонград]]
| дължина = 240 (418)766
| басейн = 1527 015832
| отток = 114 ([[Сату Маре]])
| начало-място = Сомешул МикСенетея (лява съставяща)<br>Сомешул МареЧиндени (дясна състаняща)
| начало-гео-ширина = 4746.14456149
| начало-гео-дължина = 2325.91296165
| начало-височина = 230784
| устие-място = [[Тиса]] → [[Дунав]] → [[Черно море]]
| устие-гео-ширина = 4846.11452523
| устие-гео-дължина = 2220.33901929
| устие-височина = 10276
| устие-ширина =
| път =
| карта = Румъния
| карта-файл =
| карта-описание = Река СамошМуреш (СомешМарош) на картата на Румъния и Унгария
}}
[[File:Tisza Karte.png|мини|ляво|300px|Карта на река Тиса и нейния водосборен басейн]]
'''СомешМуреш''' ('''СамошМарош''') ({{lang|ro|SomeşMureș}}; {{lang|hu|SzamosMaros}}; {{lang|de|Mieresch}}; {{lang|la|Marisus}}) е река в [[Румъния]] (окръзи [[КлужХаргита]], [[Муреш (окръг)|КлужМуреш]], [[СълажАлба (окръг)|Алба]], [[МарамурешХунедоара (окръг)|МарамурешХунедоара]], [[Арад (окръг)|Арад]] и [[Сату МареТимиш (окръг)|Сату МареТимиш]]) и [[Унгария]] (област [[Саболч-Сатмар-БерегЧонград]]), ляв приток на [[Тиса]], (ляв приток на [[Дунав]]) Дължина 240766 km (спо ляватадруги съставящаданни я река Сомешул Мик 418803 km). Площ на водосборния басейн 1527 015832 km².<ref name=IPCDR>[https://www.icpdr.org/main/sites/default/files/Tisza_RB_Analysis_2007.pdf Analysis of the Tisza River Basin 2007], [[International Commission for the Protection of the Danube River|IPCDR]]</ref><ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article099289.html «Большая Советская Энциклопедия» – Самош (Сомеш)Муреш, т. 2217, стр. 550 – 551123]</ref>▼
[[File:RO SJ Raul Somes la Letca (1).JPG|thumb|250px|left|Река Сомеш в района на град Летка, окръг [[Сълаж]], Румъния]]
▲'''Сомеш''' ('''Самош''') ({{lang|ro|Someş}}; {{lang|hu|Szamos}}) е река в [[Румъния]] (окръзи [[Клуж (окръг)|Клуж]], [[Сълаж]], [[Марамуреш (окръг)|Марамуреш]] и [[Сату Маре (окръг)|Сату Маре]]) и [[Унгария]] (област [[Саболч-Сатмар-Берег]]), ляв приток на [[Тиса]], ляв приток на [[Дунав]]) Дължина 240 km (с лявата съставяща я река Сомешул Мик 418 km). Площ на водосборния басейн 15 015 km².<ref name=IPCDR>[https://www.icpdr.org/main/sites/default/files/Tisza_RB_Analysis_2007.pdf Analysis of the Tisza River Basin 2007], [[International Commission for the Protection of the Danube River|IPCDR]]</ref><ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article099289.html «Большая Советская Энциклопедия» – Самош (Сомеш), т. 22, стр. 550 – 551]</ref>
 
Реката е известна от описание на Херодот през 484 г. пр.н.е., под името ''Марис''. Тя е спомената и през 948 г. в документ на византийския император Константин VII под името ''Мурезис''.<ref>Béla Köpeczi, [http://mek.oszk.hu/03400/03407/html/67.html ''History of Transylvania: From the beginnings to 1606''].</ref>
 
== Географска характеристика ==
Река Сомеш се образува от сливането на двете съставящи я реки Сомешул Мик (Малък Сомеш, лява съставяща) и Сомешул Маре (Голям Сомеш, дясна състаняща), на 2300 m н.в., в югоизточната част на [[Трансилванско плато|Трансилванското плато]], източно от град [[Деж]], в северната част на окръг [[Клуж (окръг)|Клуж]] в [[Румъния]].
=== Извор, течение, устие ===
 
Река Муреш се образува от сливането на двете съставящи я реки Сенетея (8 km, лява съставяща) и Чиндени (11 km, дясна състаняща), водещи началото си от северния склон на масива Харгита (част от [[Източни Карпати|Източните Карпати]]), на 784 m н.в., на 3 km южно от село Вошлабени, в централната част на окръг [[Харгита]] в [[Румъния]]. В най-горното си течение пресича от юг на север Топлицко-Геогенската котловина, разположена между източнокарпатските масиви Джурджеу (на североизток и изток), Харгита (на юг) и Гургиу (на югозапад и запад). В северната част на котловината завива на запад и чрез тесен и дълъг около 40 km пролом между масивите Гургиу на юг и Келиман на север при село Валений де Муреш излиза в източната част на [[Трансилванско плато|Трансилванското плато]] на около 400 m н.в. Тук Муреш тече на югозапад през южната част на платото в широка и плитка долина и спокойно течение. След град [[Алба Юлия]] долината ѝ отново се стеснява, на места става каньоновидна, разделяща [[Западни Румънски планини|Западните Румънски планини]] (Апусени) на север от [[Южни Карпати|Южните Карпати]] на юг. При град [[Липова]] Муреш излиза от планините и навлиза в източната част на обширната [[Среднодунавска низина]] (Алфьолд). След румънския град Недлаг на протежение от 21 km Муреш е гранична река между [[Румъния]] и [[Унгария]], а южно от унгарския град Мако изцяло навлиза на унгарска територия. След 50 km се влива отляво в река [[Тиса]] (ляв приток на [[Дунав]]), на 76 m н.в., в източната част на град [[Сегет]] в областта[[Чонград]].<ref name="bse"/>
Река '''Сомешул Мик''' (дължина 178 km, площ на басейна 3773 km²) се образува на 522 m н.в. от сливането на реките Сомешул Калд (Топъл Сомеш, лява съставяща) и Сомешул Редже (Студен Сомеш, дясна съставяща) водещи началото си от планината [[Бихор (планина)|Планина]], югозападно от град Джилау. След това реката пресича югоизточната част на [[Трансилванско плато|Трансилванското плато]] и източно от град [[Деж]] се слива с идващата отдясно река Сомешул Маре и двете заедно дават началото на река Сомеш.
 
Река '''Сомешул Маре''' (дължина 130 km, площ на басейна 4990 km²) води началото си от източните части на планината Родна (част от [[Източни Карпати|Източните Карпати]])и тече в югозападна посока. При град Несеуд излиза от планината, тече по югоизточната част на [[Трансилванско плато|Трансилванското плато]] и източно от град [[Деж]] се слива с идващата отляво река Сомешул Мик и двете заедно дават началото на река Сомеш.
 
=== Водосборен басейн, притоци ===
След образуването си Сомеш тече през [[Трансилванско плато|Трансилванското плато]], като често смуня посоката си. При град Жибоу завива на север, а западно от град [[Бая Маре]] завива на запад, а след това на северозапад и протича през крайната североизточна част на [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]]. При унгарския град Ченгер напуска [[Румъния]] и под името Самош навлиза ва унгарска територия. Влива се отляво в река [[Тиса]] (ляв приток на [[Дунав]]), на 102 m н.в., югоизточно от град Вашарошнамен в областта[[Саболч-Сатмар-Берег]].<ref name="bse"/>
На север водосборният басейн на СомешМуреш (СамошМарош) граничи с водосборните басейни на реките Тур[[Кьорьош]], [[Самош]] (Сомеш) и Изадруги по-малки (леви притоци на [[Тиса]]), на североизток, изток, югоизток и юг – с водосборнияводосборните басейнбасейни на рекареките [[Сирет]], [[Олт]], [[Жиу]] и Черна (лявлеви притокпритоци на [[дунавДунав]]), а на югоизток, юг и западюгозапад – с водосборните басейни на реките [[МурешТимиш]] (Тамиш, ляв приток на [[КьорьошДунав]]), Бечей и КраснаЗлатица (Аранка, леви притоци на [[Тиса]]). В тези си граници площтта на вособорния басейн на реката възлиза на 1527 015832 km² (917,5571% от водосборния басейн на [[Тиса]])<ref name="IPCDR"></ref>.▼
 
Основни притоци:
▲На север водосборният басейн на Сомеш (Самош) граничи с водосборните басейни на реките Тур и Иза (леви притоци на [[Тиса]]), на изток – с водосборния басейн на река [[Сирет]] (ляв приток на [[дунав]]), а на югоизток, юг и запад – с водосборните басейни на реките [[Муреш]], [[Кьорьош]] и Красна (леви притоци на [[Тиса]]). В тези си граници площтта на вособорния басейн на реката възлиза на 15 015 km² (9,55% от водосборния басейн на [[Тиса]]).
* '''леви''' – Нираж (82 km, 651 km²), Търнава (23 km, 6253 km²) с притоците си [[[Търнава Маре]] (249 km, 3666 km²) и Търнава Мике (196 km, 2071 km²)], Себеж (96 km, 1304 km²), Куджир (67 km, 358 km²), Орещие (51 km, 399 km²), Стрей (93 km, 1983 km²), Черна (73 km, 727 km²);
* '''десни''' – Комло (59 km, 643 km²), Ариеж (166 km, 3005 km²).<ref name="bse"/>
 
=== Хидроложки особености ===
Основни притоци: Алмаш (68 km, ляв) и Лепуш (119 km, десен)<ref name="bse"/>
Река СамошМуреш има смесено подхранване, с преобладаване на снежно-дъждовното. Пълноводието ѝ е през пролетта и началото на лятото, а маловодието – в края на лятото и есента. Често явление са епизодичните летни прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборният ѝ басейн, които приченяват големи наводниния в долината ѝ. Замръзва само в студени зими от края на декември до края на февруари., Среденпредимно годишенв оттокгорното притечение. румънскияСреден градгодишен [[Сату Маре]]отток 114 m³/sec.<ref name="bse"/>▼
 
== Стопанско значение, градове ==
▲Река Самош има смесено подхранване, с преобладаване на снежно-дъждовното. Пълноводието ѝ е през пролетта и началото на лятото, а маловодието – в края на лятото и есента. Често явление са епизодичните летни прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборният ѝ басейн, които приченяват големи наводниния в долината ѝ. Замръзва само в студени зими от края на декември до края на февруари. Среден годишен отток при румънския град [[Сату Маре]] 114 m³/sec.<ref name="bse"/>
СамошМуреш е плавателна река за плиткогазещи съдове само впо най-долнотовреме сина течениепълноводие до град [[СатуАлба МареЮлия]]. В долното течение, къдетов [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]] коритото ѝ на големи участъци е изправено и коригирано с водозащитни диги. В миналото се е използвала за транспортиране на дървен материял (предимно в горното течение), а сега водите ѝ (основно в долното течение) се използват за напояване. По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете [[Деж]] и [[сату Маре]] в [[Румъния]].<ref name="bse"/>▼
 
По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете [[Топлица (Румъния)|Топлица]] (окръг [[Харгита]]), [[Регин]], [[Търгу Муреш]] и Лудуш (окръг [[Муреш (окръг)|Муреш]]), Окна Муреш, [[Аюд]] и [[Алба Юлия]] (окръг [[Алба (окръг)|Алба]]), Орещие, Симерия и [[Дева (град в Румъния)|Дева]] (окръг [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]]), [[Липова]] и [[Арад]] (окръг [[Арад (окръг)|Арад]]) в [[Румъния]] и градовеге Мако и [[Сегет]] в [[Унгария]].<ref name="bse"/>
▲Самош е плавателна река за плиткогазещи съдове само в най-долното си течение до град [[Сату Маре]], където коритото ѝ е изправено и коригирано с водозащитни диги. В миналото се е използвала за транспортиране на дървен материял, а сега водите ѝ (основно в долното течение) се използват за напояване. По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете [[Деж]] и [[сату Маре]] в [[Румъния]].<ref name="bse"/>
 
== Вижте още ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Муреш“.