Муреш: Разлика между версии

Река Муреш се образува от сливането на двете съставящи я реки Сенетея (8 km, лява съставяща) и Чиндени (11 km, дясна състанящасъставяща), водещи началото си от северния склон на масива Харгита (част от [[Източни Карпати|Източните Карпати]]), на 784 m н.в., на 3 km южно от село Вошлабени, в централната част на окръг [[Харгита]] в [[Румъния]]. В най-горното си течение пресича от юг на север Топлицко-Геогенската котловина, разположена между източнокарпатските масиви Джурджеу (на североизток и изток), Харгита (на юг) и Гургиу (на югозапад и запад). В северната част на котловината завива на запад и чрез тесен и дълъг около 40 km пролом между масивите Гургиу на юг и Келиман на север при село Валений де Муреш излиза в източната част на [[Трансилванско плато|Трансилванското плато]] на около 400 m н.в. Тук Муреш тече на югозапад през южната част на платото в широка и плитка долина и спокойно течение. След град [[Алба Юлия]] долината ѝ отново се стеснява, на места става каньоновидна, разделяща [[Западни Румънски планини|Западните Румънски планини]] (Апусени) на север от [[Южни Карпати|Южните Карпати]] на юг. При град [[Липова]] Муреш излиза от планините и навлиза в източната част на обширната [[Среднодунавска низина]] (Алфьолд). След румънския град Недлаг на протежение от 21 km Муреш е гранична река между [[Румъния]] и [[Унгария]], а южно от унгарския град Мако изцяло навлиза на унгарска територия. След 50 km се влива отляво в река [[Тиса]] (ляв приток на [[Дунав]]), на 76 m н.в., в източната част на град [[Сегед]] в областта [[Чонград (област)|Чонград]].<ref name="bse"/>

На север водосборният басейн на Муреш (Марош) граничи с водосборните басейни на реките [[Кьорьош]], [[Самош]] (Сомеш) и други по-малки леви притоци на [[Тиса]], на североизток, изток, югоизток и юг – с водосборните басейни на реките [[Сирет]], [[Олт]], [[Жиу]] и Черна (леви притоци на [[Дунав]]), а на югозапад – с водосборните басейни на реките [[Тимиш]] (Тамиш, ляв приток на [[Дунав]]), Бечей и Златица (Аранка, леви притоци на [[Тиса]]). В тези си граници площттаплощта на вособорнияводосборния басейн на реката възлиза на 30 332 km² (19,29% от водосборния басейн на [[Тиса]])<ref name="IPCDR"></ref>.

Река Муреш има смесено подхранване, с преобладаване на снежно-дъждовното. Пълноводието ѝ е през пролетта и началото на лятото, а маловодието – в края на лятото и есента. Често явление са епизодичните летни прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборният ѝ басейн, които приченяватпричиняват големи наводниниянаводнения в долината ѝ. Замръзва само в студени зими от края на декември до края на февруари, предимно в горното течение. Среден годишен отток при град Арад 177 m³/sec.<ref name="bse"/>

Муреш е плавателна река за плиткогазещи съдове само по време на пълноводие до град [[Алба Юлия]]. В долното течение, в [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]] коритото ѝ на големи участъци е изправено и коригирано с водозащитни диги. В миналото се е използвала за транспортиране на дървен материялматериал (предимно в горното течение), а сега водите ѝ (основно в долното течение) се използват за напояване.

По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете [[Топлица (Румъния)|Топлица]] (окръг [[Харгита]]), [[Регин]], [[Търгу Муреш]] и Лудуш (окръг [[Муреш (окръг)|Муреш]]), Окна Муреш, [[Аюд]] и [[Алба Юлия]] (окръг [[Алба (окръг)|Алба]]), Орещие, Симерия и [[Дева (град в Румъния)|Дева]] (окръг [[Хунедоара (окръг)|Хунедоара]]), [[Липова]] и [[Арад]] (окръг [[Арад (окръг)|Арад]]) в [[Румъния]] и градовегеградовете Мако и [[Сегед]] в [[Унгария]].<ref name="bse"/>