Зелениково (област Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-в т.н. +в т.нар.); козметични промени |
м форматиране: 3x тире, кавички, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 28:
Още от първите години след създаването си [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] има своя организация в селото. Двама души от селото са убити през [[Априлски събития|Априлските събития]] през 1925 година. В [[Партизанско движение в България|Партизанското движение]] се включват 18 души, двама от които са убити. Непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година комунистите провеждат в селото два митинга, искайки група селяни да бъдат „осъдени“ на смърт, но жителите на селото гласуват в тяхна полза. Въпреки това в началото на октомври 6 души от селото са убити без съд и присъда.<ref name="везенков">{{cite book | last = Везенков | first = Александър | year = 2014 | title = 9 септември 1944 г. | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-1199-2 | pages = 363, 368}}</ref>
Най-големия си разцвет с. Зелениково достига в началото на 50-те години на ХХ век – около 550 къщи с около 2000 жители. През 30-те години на ХХ-я век на 2 – 3 километра над селото в реката братя Шипкови изграждат голяма фабрика за дестилация на розово масло, която стои работоспособна и до сега. Тя е оборудвана с оригинални френски дестилационни апарати, проектирани по технология актуална и до днес. След 1944 г., фабриката е национализирана и продължава активна работа до 70-те години. Обявена е за паметник на културата от национално значение. Към момента фабриката е реституирана и работи активно. Може да се каже, че тя е единствената запазена и работеща стара фабрика, по оригинална технология от началото на ХХ век и представлява ценен паметник за производството на розово масло. На 200
== Религии ==
Ред 48:
Известни личности, родени в с. Зелениково са:
* Георги Цветков (25.10.1822 г. – 30.10.1880 г.) – спасителят на с. Зелениково, както и на цялата околност от турски зверства в 1877 г. по време на боевете на връх Шипка. Чорбаджията на с. Зелениково. Според летописната книга на училището в с.Розовец той е първият учител в Розовец, където учителствувал 3 години. Благодарните зелениковци го погребали в църковния двор, източно от църквата, до олтаря;
* Стоян Енев Шекерджията (1830 г.
* Четирима опълченци от с. Зелениково:
Ред 60:
* Проф. Спас Тодоров Райкин (26.10.1922 г. – 18.02.2014 г.). Завършва Пловдивската семинария през 1945 г. и Богословския факултет на Софийския университет през 1949 г. На 6 май 1951 г. дезертира от военната си служба като трудовак и преминава в нелегалност. Един от първите горяни. След 44 дневно скитане в Родопите със седем членна въоръжена група на 19.06.1951 г. преминава в Гърция. Следва хуманитарни науки в университетите на Атина, Женева, Лондон и Базел. В края на юни 1954 г. емигрира в САЩ, където учи в Колумбийския университет (1954 – 1959). Завършва със степен Магистър по политически науки, специалност История. От 1963 г. до 1991 г. преподава в американски университети като професор по История на цивилизацията и Нова Европейска история. Членува в български политически организации на съпротивителното движение против комунизма. Заема високи ръководни постове в техните ръководства и е редактор на списанията им. През 1993 г. публикува 5 тома, посветени на политическите проблеми на България. В периода 2000 г.–2009 г. публикува 13-томна серия биографични спомени и документи под общото заглавие:"Политическо пътешествие срещу ветровете на ХХ век”. През 2012 г. излиза от печат 2-томното му историческо изследване „Санстефанска България. Поява, съдба, триумф и трагедия на българската национална идея“. Живее в САЩ. Архивът си от 99 тома проф. Райкин е предал на Хувърския институт към Станфорския университет. В края на 2012 г. на тържество в Страудсбърг, Пенсилвания, проф. Райкин е награден с почетен медал „Иван Вазов“ от Държавната агенция за българите в чужбина; Погребан в гр. Страудсбург, щат Пенсилвания, САЩ;
* Иван Крумов Грозев – Кърпача (24.08.1926 г. – 01.06.1973 г.). Учи в Търговската гимназия в гр. Пловдив. На 15.09.1943 г. преминава в нелегалност още 17-годишен, като ученик. Два месеца и половина е партизанин. В началото на декември 1943 г. се върнал в с. Зелениково, където бил арестуван от полицията. Осъдили го на 15 години строг тъмничен затвор и го откарали в затвора. След 09.09.1944 г. дозавършва гимназията. Става офицер и започва да спортува парашутизъм. На 05.09.1969 г. е признат за активен борец против фашизма и капитализма. Трикратен световен и дванадесет пъти републикански рекордьор, заслужил майстор на спорта по парашутизъм. На 1608-ия си скок загива при неуспешно приземяване. Посмъртно произведен в чин полковник;
* Цаню Пенчев Цветков – роден на 16.06.1938 г. Учи в икономически техникум гр. Пловдив. Завършва Висшия икономически институт „К.Маркс“ гр. София. От 1964 г. до 1968 г. редовен аспирант в Московския инженерно-икономически институт „С.Орджоникидзе“ (СССР). Доктор по икономика. Старши научен сътрудник от 1975 г. Хоноруван асистент и преподавател във ВМЕИ „В.И.Ленин“, във ВИИ„К.Маркс” и в Центъра за усъвършенствуване на ръководни кадри при АОНСУ. Бивш Генерален директор на Института за развитие на промишлеността гр. София. Бил е изп.директор на „Интерстандартс“ АД гр. София и член на съвета на директорите на: „Агробиохим“ АД гр. Ст.Загора, „Атлаз-В“ АД гр. Враца, „Монтана“ АД гр. Монтана, „Интелинтер“ АД гр. София, „Аналитик“ АД гр. Монтана и „ЗИИУ Стандарт“ гр. Благоевград. Публикувал множество книги, студии, статии, доклади в областта на организацията и управлението на промишлеността. Занимава се и с поезия и история. Публикувал четири книги със стихове: „Дори кръвта е грях“– 1993 г., „Мое време“– 1994 г., „Пледирам за човешка доброта“– 2010 г. и
* Иван Петров Краевски е роден през 1943 г. През 1971 г. завършва ВИИ „Николай Павлович“ – София, специалност „живопис“. Член е на групата на пловдивските художници от 1971 г. Участва в окръжни и национални изложби, както и в експозиции зад граница – Полша /Занемеш, Познан/, Германия /Мюнхен, Магдебург/, Франция /Париж/, Англия /Лондон/. Има двадесет самостоятелни изложби. Негови творби са притежание на галерии и частни колекции в България, Германия, Полша, Испания, Япония, Русия и др.
* [[Кольо Арабаджиев]] (1924
== Външни препратки ==
| |||