Даниел Боримиров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м без точка в см за височина; козметични промени |
||
Ред 9:
| държава на смъртта =
| второ гражданство =
| височина = 187 см
| пост = [[Полузащитник]]
| настоящ отбор =
Ред 31:
}}
'''Даниел Боримиров Борисов''' (роден на [[15 януари]] [[1970]] г. във [[Видин]]) е бивш [[България|български]] [[футбол]]ист, национал. Поливалентен състезател, играл като нападател, офанзивен и дефанзивен полузащитник.
Състезателната му кариера продължава 21 сезона, в които играе за 3 клуба: [[ОФК Бдин (Видин)|Бдин (Видин)]], [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]] и германският [[ТШФ Мюнхен 1860|Мюнхен 1860]]. В двата си периода в Левски става общо 5 пъти шампион на България. Също така печели 5 пъти турнира за [[Купа на България по футбол|Купата на България]] и два пъти [[Суперкупа на България|Суперкупата на България]]. Капитан на състава на Левски, който през сезон [[Купа на УЕФА 2005/06|2005/06]] достига до четвъртфинал в [[Лига Европа|Купата на УЕФА]], а през сезон [[Шампионска лига 2006/07|2006/07]] влиза в групите на [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] за първи път в историята.
Ред 43:
През лятото на 1990 г. Боримиров е привлечен в [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]]. Дебютира в [[Първа професионална футболна лига|„А“ група]] на 20 август 1990 г., когато заменя в 46-ата минута [[Велко Йотов]] в мач с [[ПФК Берое (Стара Загора)|Берое]] (1:1).<ref>[https://topsport.bg/levski/neostaryavashtiyat-borimirov.html Неостаряващият Боримиров] topsport.bg 15 януари 2007 г.</ref> Бележи първия си гол на 26 август 1990 г. при победа с 2:0 срещу [[ФК Миньор (Перник)|Миньор (Перник)]]. В Левски е използван основно като [[Полузащитник#офанзивен полузащитник|офанзивен полузащитник]]. Първоначално играе с №7, а по-късно облича фланелката с №8. С отбора печели титлата през [[„А“ група 1992/93|1992/93]], [[„А“ група 1993/94|1993/94]] и [[„А“ група 1994/95|1994/95]], както и [[Купа на България по футбол|Купата на България]] през [[Купа на България по футбол 1990/91|1990/91]], [[Купа на България по футбол 1991/92|1991/92]] и [[Купа на България по футбол 1993/94|1993/94]]. На 23 септември 1994 г. бележи два гола за знаменитата победа на Левски със 7:1 срещу [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] във [[Вечно дерби|вечното дерби]].<ref>[https://www.sportal.bg/news.php?news=251256 7:1 или как Левски направи за смях и смачка ЦСКА] sportal.bg 31 юли 2010 г.</ref> Записва общо 123 мача с 40 гола в „А“ група, 28 мача с 10 гола в Купата на България, както и 7 мача с 2 гола в евротурнирите.
През лятото на 1995 г. Боримиров преминава в немския [[ТШФ Мюнхен 1860|Мюнхен 1860]], а впоследствие се превръща в легенда на клуба. Дебютира в [[Първа Бундеслига]] на 12 август 1995 г., когато бележи и двата гола за своя отбор при загуба с 2:4 като гост от [[ФК Санкт Паули|Санкт Паули]]. Прекарва в клуба общо 8 сезона и половина, в които записва 213 мача с 31 гола в Бундеслигата, 18 мача с 4 гола в [[Купа на Германия|Купата на Германия]] и 14 мача с 1 гол в евротурнирите. С отбора завършва на 4-о място в първенството през сезон 1999/2000, което дава право на Мюнхен 1860 да участва в квалификациите на [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]].
В началото на 2004 г., на 34-годишна възраст, Боримиров се завръща в Левски. През втория си период в клуба е използван основно като дефанзивен халф заедно с [[Ричард Еромоигбе]]. Макар и в напреднала футболна възраст, полузащитникът продължава да е един от най-важните играчи на Левски. През 2005 г. печели наградата „Футболист на футболистите“. Става шампион на България през [[„А“ група 2005/06|2005/06]] и [[„А“ група 2006/07|2006/07]], както и носител на купата през [[Купа на България по футбол 2004/05|2004/05]] и [[Купа на България по футбол 2006/07|2006/07]]. Помага на отбора да достигне 1/4-финал за [[Лига Европа|Купата на УЕФА]] през 2005/06 и да влезе в груповата фаза на [[Шампионска лига на УЕФА|Шампионската лига]] през 2006/07. Приключва кариерата си след края на сезон [[„А“ футболна група 2007/08|2007/08]]. Изиграва последният си мач на 17 май 2008 г. срещу [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] (2:1). През втория си период в Левски записва общо 98 мача с 29 гола в „А“ група, 10 мача с 2 гола в Купата на България, както и 29 мача с 3 гола в евротурнирите.
| |||