Старо Железаре: Разлика между версии

До [[1934]] г. село Старо Железаре се нарича '''Демирджилери''' ('''Демирджилере''').<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878- – 1987“, София, 1989.</ref>, но е било населено само с българи.

Селото има народен представител на Първото Велико народно събрание в местността [[Оборище]] през 1876 г., [[Танчо Стоянов Кривчов]], както и опълченец в Руско-Турската Освободителна Война през 1877- – 78 г., [[Нанко Цочев Минчев]].

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година, селото дава мнозина войници за редовната българска армия, а един човек от Демирджилере е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.</ref> Много старожелезарци воюват в Първата и Втората световни войни. На входа на църквата в селото има паметна плоча с имената на загиналите във войните за обединението на България.

Състои се от 24 вертикални каменни плочи, две от които липсват. Плочите са с различни размери. Наредени са в правилна окръжност. По всяка вероятност са използвани от тракийското племе одриси. След преустановяване използването на съоръжението, то е засипано с почва. Върху изравнената площадка над него бяха открити керамични фрагменти от съдове, които се датират към началото на V в. пр. Хр. След това е довършен насипът до получаване на съвременната форма на могилата. Съоръжението сее датирадатирано вот VI в пр. Хр. Това е единственият такъв обект, от типатип [[Стоунхендж]] в района на Горна Тракия. /досега(дотогава са намирани само в Източни [[Родопи]] и [[Странджа]]/).