Линеен кораб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-Съветския Съюз +Съветския съюз) |
|||
Ред 1089:
Линкорите от типа „[[Линейни кораби проект 23|Съветски Съюз]]“ (проект 23) трябва да станат най-големите и силни в света, на което важно значение придава Й. В. Сталин{{sfn|Васильев|2006|с=35}}. Първоначално се планира построяването на 15 линкора от този тип{{sfn|Васильев|2006|с=38}}, но с оглед реалностите програмата е коригирана до четири единици{{sfn|Васильев|2006|с=112}}. Главният линкор „Съветски Съюз“ е заложен, без да дочака утвърждаването на техническия проект, на 15 юли 1938 г{{sfn|Васильев|2006|с=112}}. В същата година са заложени „Съветска Украйна“, а през 1939 г. „Съветска Белорусия“ и през 1940 г. „Съветска Русия“{{sfn|Васильев|2006|с=113}}.
Линкорите от типа „Съветски Съюз“ се отнасят към числото на най-силните кораби от своя клас. По огнева мощ на главния калибър те отстъпват само на линкорите от типовете „Ямато“ и „Монтана“. На необходимото ниво е и противоминната артилерия. Обаче зенитното въоръжение на линкорите е доста слабо, по сравнение с чуждестранните аналози<ref>{{cite|автор = Васильев А.М., Морин А.Б.|заглавие = Суперлинкоры Сталина. „Советский Союз“, „Кронштадт“, „Сталинград“|место = М|издателство = Коллекция; Яуза; ЭКСМО|година = 2008|страници = 68|isbn = 978-5-699-28259-3}}</ref>. По бронева и подводна защита съветският проект също отстъпва само на „Ямато“ и „Монтана“. Скоростта на „Съветския
При строителството на линкорите съветската промишленост се сблъсква с големи трудности. Недостатъчното ниво на развитие на много от отраслите принуждава да се обърнат за чужда техническа помощ, а самото строителство върви с голямо изотставане от утвърдените графици. Към 22 юни 1941 г. най-голяма степен на готовност имат първите два кораба – 21% и 18% съответно{{sfn|Васильев|2006|с=115}}. Началото на [[Велика Отечествена война|Великата Отечествена война]] води до прекратяването на строежа, официално оформено на 10 юли 1941 г{{sfn|Васильев|2006|с= 117}}.
Ред 1278:
== Линкорите след Втората световна война ==
От боевете през [[Втората световна война]], във връзка с излизането на първа линия на [[Палубна авиация|палубната]] и [[Брегова авиация|бреговата]] авиации, а също и на [[подводница|подводните лодки]] линкорите, като тип военни кораби, са признати за остарели. В строй влизат само два кораба: английският „[[Вангард (линеен кораб, 1944)|Вангард]]“, през 1946 г. и френският „[[Жан Бар (линеен кораб, 1940)|Жан Бар]]“, през 1949 г., станали последните в историята влезли в строй линкори. Двата кораба към края на войната се намират във висока степен на готовност, и въвеждането им в строй е обуслувено по-скоро от политически престиж и желание да се оправдаят вече вложените средства, отколкото от каквато и да е военна необходимост. Само в Съветския
След войната болшинството линкори са изпратени за скрап към 1960 г. – те са прекалено скъпи за изнурените от войната икономики и нямат повече предишното си военно значение. Тяхната бронева защита не предоставя адекватна защитеност от атомното оръжие и управляемите ракети с бронебойни бойни части; високата огнева мощ на линкорите е съществено обезценена от широкото разпространение на тактическите ядрени боеприпаси. Към края на 1960-те линейни кораби остават само в резерва на [[ВМС на САЩ]].
| |||