Разлика между версии на „Маккартизъм“

м
Bot: Automated text replacement (-Съветския Съюз +Съветския съюз)
м (Премахване на Категория:Политика на САЩ, ползвайки HotCat)
м (Bot: Automated text replacement (-Съветския Съюз +Съветския съюз))
 
== Предпоставки ==
За маккартизма допринасят фактори, породени още в годините 1917 – 20, след [[Октомврийската революция]] и установяването на комунистическа власт в [[Съветския Съюзсъюз]] (наричан ''Първа вълна на страх от червените'', {{lang|en|First Red Scare}}). През [[1930-те]] членовете на [[Комунистическа партия на САЩ|Комунистическата партия на Съединените щати]] нарастват, достигайки връх от около 75 000 души през 1940 – 41 г. когато комунистите участват в организирането на профсъюзното движение и опозицията срещу [[фашизма]]. <ref>Weir (2007), pp. 148 – 149.</ref> Докато САЩ са в съюз със Съветския съюз във [[Втора световна война|Втората световна война]], антикомунизмът остава на заден план, но почти веднага след нейния край, довел до установяване на [[Източен блок|марионетни режими на Съветския съюз]] в Централна и Източна Европа, започва [[Студената война]]. Шпионски афери като тази на [[Игор Гузенко]] (съветски шпионин за Щатите) и Елизабет Бентли (американски шпионин за Съветския съюз) са налице още през 1945 г., но усещането за комунистическа заплаха в САЩ рязко нараства в края на [[1940-те]]. През 1949 г., по-рано от очакваното, Съветският съюз провежда изпитания на [[атомна бомба]]. Същевременно комунистическата армия на [[Мао Дзъдун]] установява контрол над основната част от Китай, въпреки значителната американска финансова подкрепа за опозиционната партия [[Гоминдан]]. През 1950 г. започва [[Корейската война]], която изправя военните сили на САЩ, ООН и Южна Корея срещу комунистите от Северна Корея и Китай. Същата година показанията на [[Клаус Фукс]] пред британски и американски разузнавателни служби довеждат до съдебни процеси срещу [[Дейвид Грийнглас]] и [[Юлиус и Етел Розенберг]] във връзка с издаване на тайни от [[Манхатън (проект)|проекта Манхатън]] на руснаците.
 
Освен тези фактори, съществуват и други, по-сложни, допринесли за възхода на маккартизма. Консервативните политици още от [[1920-те]] определят либералните реформи от рода законите за детския труд или за [[Избирателно право на жените|избирателното правото на жените]] „комунистически“ или „червен заговор“<ref>Fried (1990), p. 41</ref>. Тази тенденция се засилва през 30-те години като реакция срещу [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс на Рузвелт]]. Много консерватори слагат знак за равенство между Новия курс и [[социализма]] и виждат в тези политики доказателство, че правителството на Рузвелт е силно повлияно от комунистите в администрацията.<ref>Brinkley (1995), p. 141; Fried (1990), pp. 6, 15, 78 – 80.</ref> Неясно дефинираната заплаха от комунизма се превръща в по-честа тема за антикомунистическата реторика, отколкото шпионската дейност.