Разлика между версии на „Тихи океан“

м
Bot: Automated text replacement (-Съветския Съюз +Съветския съюз)
м (без   интервал)
м (Bot: Automated text replacement (-Съветския Съюз +Съветския съюз))
След Втората световна война изследванията на океана продължават. На съветските експедиционни кораби „Витяз“ (от 1949), „А.И.Воейков“ (от 1959), „Ю.М.Шокалски“ (от 1960), „Академик Сергей Корольов“ (1970) започват да се провеждат широк комплекс от геофизически изследвания, насочени към изучаването на хидросферата и високите слоеве на анмосферата. Едновременно с тях се провеждат и изследвания от експедициите на САЩ на корабите „Хорейн“ (от 1946), „Хю М.Смит“ (от 1950), „Спенсър Ф.Бърд“ (от 1946) и др., Великобритания „Челинджър ІІ“ (1950 – 52), Швеция – „Албатрос ІІІ“ (1947 – 48), Дания – „Галатея“ (1950 – 52) и много други.<ref name="bse"/>
 
Особено значение имат наблюденията по плана „Норпак“ (август 1955 г.) и „Еквапак“ (през следващите години), по програмата на Международната геофизическа година (МГГ) и Международното геофизическо сътрудничество (от 1957 г.), а също и по програмата за Международно изследване на Курошио и районите около него. Изпълнението на тези програми позволява да се обединят и синхронизират дейностите на голямо число експедиционни кораби от различни страни. Най-голяма активност в изследването на подводния релеф в периода на МГГ проявяват САЩ (експедициите на корабите „Спенсър Ф.Бърд“, „Хорейн“, „Вима“, „Атка“, „Глейшър“ и др.) и Съветския Съюзсъюз (най-важните резултати са получени от експедициите на корабите „Витяз“ и „Об“). Материалите, събрани в периода на МГГ, дали възможност за съставяне на нови ботиметрични и морски навигационни карти на Тихия океан. Голяма ценност представляват също работите по дълбоководно сондиране, провеждано след 1968 г. на американския кораб „Гломар Челинджър“, дейностите за изследване на преместването на водните маси на големи дълбочини, биологически изследвания и др.<ref name="bse"/>
 
== Икономо-географска харастеристика ==