1998 Голяма награда на Белгия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м неправилно членуване - предлог 'през' и пълен член |
||
Ред 29:
Състезанието се проведе при екстремни дъждовни условия. Хакинен направи чудесен старт с Вилньов на втора позиция, М.Шумахер трети и Джанкарло Фисикела четвърти. Зад тях обаче болидът Дейвид Култард зави надясно поради аквапланинга и се удари в стената. Култард смята че той е имал контакт с Ферари-то на [[Еди Ървайн]], но той обясни със „истината бе че аз загубих управлението и се забих право към металната ограда.“. Макларънът след това се върна на състезателната линия причинявайки верижна реакция в която 13 пилоти бяха в нея. Джордан-ите на Хил и [[Ралф Шумахер]] и Минарди-то на [[Естебан Туеро]] успяха да се измъкнат невредими от инцидента. Заедно с Култард потърпевши бяха Еди Ървайн (Ферари), [[Александер Вурц]] (Бенетон), [[Рубенс Барикело]] (Стюарт), [[Джони Хърбърт]] (Заубер), [[Педро Диниз]] (Ероуз), [[Мика Сало]] (Ероуз), [[Оливие Панис]] (Прост), [[Ярно Трули]] (Прост), [[Рикардо Росет]] (Тирел) и [[Тораносуке Такаги]] (Тирел). [[Йос Верстапен]] успя да се върне към бокса при своите механици но болидът му бе повреден след инцидента. Състезанието бе спряно в първата обиколка за да могат механиците да очистят трасето и да премахнат повределите коли.
След закъснение от повече от час да почистят трасето, втори старт се проведе, макар че четирима пилоти не участват. Във
Като резултат от това Деймън отново поведе пред съотборника си Ралф Шумахер. В същата обиколка Ървайн отново се завъртя този път приключвайки състезанието за Ферари. Обиколка по-късно Фисикела и Накано също бяха в инцидент помежду си като италианеца удари [[Минарди]]-то на японеца. Този инцидент принудни колата за сигурност да излезе на трасето за втори път. Със само шест пилоти на състезанието, това означава че всеки пилот е на позиция да вземе точки. Това принуди Култард и Накано да се върнат на трасето с оправените болиди, в случай че някой напусне състезанието. Хил продължи да поведжа пред Ралф и Алези близко след тях, като запазиха позициите си на финала. Това бе първа победа на Джордан след 126 старта зад гърба си и общо 22-ра за Хил. На подиума обаче Ралф бе малко разочорован, чуствайки се че би искал да спечели състезанието. По-късно се оказа че отборната му заповед доведе на Ралф да не атакува Хил, нещо което се илюстрирано по време на документалния филм за отбора на Джордан и автобиографията на Еди Джордан озаглавена ''Независимия човек''.
|