Шипченска битка (август 1877): Разлика между версии

'''Шипченската битка (август 1877)''' на 9-14 / [[21 август|21]]–[[26 август]] [[1877]] г. е решителна в борбата за [[Шипченския проход]] в хода на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война (1877–18781877 – 1878)]].

След боевете при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]], [[Битка при Нова Загора|Нова Загора]] и село [[Калитиново|Джуранли]], [[Централна армия|Централната османска армия]] с командир [[Сюлейман паша]] се насочва към преминаване на [[Стара планина]]. Целта е вероятно съединяване с частите при [[Западна армия|Западната армия]] и [[Източнодунавска армия|Източнодунавската армия]] в четириъгълника Русе – Шумен – Варна – Силистра. СъставСъставът на армията е от 48 табора, 16 ескадрона и 48 оръдия, общо 27 000 офицери и войници. На 8 август, след съсредоточаване, се насочва към [[Шипченски проход|Шипченския проход]]. Разделена е на три колони:

* първа с командир Реджеб паша настъпва по линията село [[Шипка (град)|Шипка]] – връх Малък Бедек – [[Шипка (връх)|връх Свети Никола]] и нанася главния удар;

За отбрана на Шипченския проход е сформиран [[Шипченски отряд]] – войскова формация с началник, командиръткомандира на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] генерал-майор [[Николай Столетов]]. Общо 7500 офицери и войници и 27 оръдия. Включва:

* [[Българско опълчение|Българското опълчение]] от 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 5-таа опълченски дружини;

* [[Тридесет и пети пехотен брянски полк]] -– от 21 август.

Отбраната е разделенаразпределена натака:

* предна позиция е– южнаюжно наот линията връх Свети Никола – Орлово гнездо, с командир полковник [[Михаил Толстой]];

* главна позиция е, разделена на три сектора – източен, западен и северен, с командири полковник [[Леонид Вяземски]] и полковник [[Фьодор Де Прерадович]];

* артилерийската поддръжка е от четири батареи: от изток на запад еса централнаЦентралната, деветфунтоваМалката (малкатадеветфунтова) и СтоманенаСтоманената батарея (пленена през юли при превземането на връх Шипка); от север е кръглатаКръглата батарея.

На 7 август е открито съсредоточаването на Централната османска армия при [[Казанлък]] и действията около [[Елена]]. Силите на Южния Руски отряд са основно 8-и армейски корпус с командир генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]] и са насочени за защита на Твърдишкия и Хайнкьойския проходипроход, оценени като вероятни за преминаване на османските сили. На 8 август генерал-майор Николай Столетов открива действителния турски замисъл и изпраща на генерал-лейтенат Фьодор Радецки тревожна телеграма:

Към Шипченския проход [[Походът на подкрепленията за Шипченския отряд|с ускорен марш са насочени подкрепления от 8-мии армейски корпус]]. За тяхното пристигане са необходими три дни. На следващия ден, 9 август, започва героичната борба за Шипченския проход.

През нощта частите от колоната на Реджеб паша се придвижват към връх Малък Бедек и около 7:00 часач. отхвърлят руските постове, изграждат позиция и разполагат батарея. Към 8:00 часач. атакуват руските позиции на връх Свети Никола. Нападението е отблъснато от пехотата и Стоманената батарея.

Генерал-майор Николай Столетов преценява действията като начало на главния удар и подкрепя силите на полковник Михаил Толстой с целия пехотен резерв на Шипченския отряд (три роти пехотни роти и осем опълченски роти). Около 9:00 часач. колоната на Шакир паша атакува Орлово гнездо. Нарушава заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руска позиция (главна) в района на Малката батарея. Атаката е отбита, но османски подразделения се окопават на 150- – 200 метра от позицията и водят интензивна стрелба. Създадената обстановка дава основание ПолевияПолевият щаб на Руската армия да разпрати съобщение до всички части:

Настоява се пред частите на 8-и армейски корпус изпратени като подкрепление, да се движат максимално ускорено. Около 13:00 часач. колоната на Реджеп паша предприема четвъртата си атака срещу Стоманената батарея, а от фланга атакува за пети път колоната на Шакир паша. В разгара на боя пристига с ускорен марш подкрепление, 35-и Брянскибрянски пехотен полк с командир полковник [[Александър Липински]], който поема отбраната на западната и северната позиция. Отбити са още три турски атаки, като защитниците използват срещу врага и камъни и дървета.

По този пръв повод генерал-лейтенант Фьодор Радецки заявявязаявява на военния кореспондент на френския вестник „L'Estafette“, А. М. Млоховски дьо Белина:

Около 18:00 часач. защитниците на прохода са устояли и атаките са прекратени. Османските сили са заели изгодни позиции за атака на следващия ден – връх Малък Бедек, връх Демиртепе и връх Демиевец.

[[File:Столетов Николай Григорьевич, 1877.jpg|ляво|мини|150px|генералГенерал-майор Николай Столетов|alt=]]

[[Файл:Derozhinskij valerian filippovitch.jpg|мини|150px|генералГенерал-майор Валериан Дерожински|alt=]]

На 10 август, Сюлейман паша отменя заповедта за нова атака. Организира подробно разузнаване и изработва план за действие на следващия ден. Османските сили инженерно подготвят заетите изходни позиции. Монтират нови артилерийски батареи на първата площадка под Орлово гнездо. Батареята на връх Малък Бедек е разширена до 8 оръдия.

Турските атаки започват около 4:00 часач., като направленията на ударите са променени. Расим паша атакува в две колони връх Узункуш и връх Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша атакува връх Свети Никола, а общияобщият резерв – връх [[Акри Джебел]]. Вейсел паша около 9:00 часач. изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всички атаки са отбити. Обстановка става критична към 16:00 часач., когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката. Отстъпването на връх Кючук Йешилтепе се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление. Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: полковник [[Александър Липински]] с 20 войника спира отстъплението в района на кръглатаКръглата батарея, полковник Фьодор Де-Прерадович задържа състава на кръглатаКръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабскапитан Поликарпов задържа прислугата на централнатаЦентралната батарея, а доктор [[Константин Везенков]] (старши лекар на Българското опълчение) организира контраатака със силите на ранените, които могат да се движат. Към 17:30 часач. на връх Шипка пристига първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войника на артилерийски коне от 16-тии стрелкови батальон на 4-таа стрелкова бригада с командир, генерал-майор [[Адам Цвецински]]. До 18:00 часач. батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от 36-тии Орловскиорловски и 35-тии Брянскибрянски пехотнипехотен полковеполк и превзема връх Кючук Йешилтепе. Пристига и 2-ра бригада от 14-таа пехотна дивизия с командир генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]. Позициите са стабилизирани и към 22:00 часач. и решителният бой затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:

Оценявайки бойните качества, проявени на 11 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до Началниканачалника на Полевия щаб генерал-лейтенант [[Артур Непокойчицки]] заявява:

В сраженията участват и 1000 цивилни жители на град [[Габрово]], изпратени на позициите от генерал-лейтенант [[Виктор Кренке]]. За техния принос свидетелства [[военен кореспондент|военниявоенният кореспондент]] на английския вестник „Daily News“ [[Арчибалд Форбс]] пред руския дипломат граф [[Николай Игнатиев]]:

[[Файл: Radetskijff.jpg|ляво|мини|150px|генералГенерал-лейтенант Фьодор Радецки|alt=]]

Сутринта на 12 август командването на Шипченския отряд, усилен с нови подкрепления до 14 820 офицери и войници, е поето от генерал-лейтенант [[Фьодор Радецки]], командир на [[Южен отряд|Южния отряд]]. Българското опълчение с изключение на 5-таа дружина е изтеглено за възстановяване и превъоръжаване в Габрово. КомандираКомандирът възнамерява да подобри позициите с действия срещу командните височини, заети от османските сили. На Сюлейман паша не е известна промяната на руските сили и подновява атаките, чиято главна цел е техния тилен участък. Настъплението започва колоната на Вейсел паша в района на шосето за град Габрово. Дванадесети стрелкови батальон с командир майор Климович отразява три турски атаки. Колоната на Шакир паша подлага от изток позициите на връх Свети Никола на ожесточен, но неуспешен обстрел, а Салих паша атакува върха от юг. Тридесет и шести Орловскиорловски пехотен полк го отхвърля. Най-ожесточено е сражението от запад срещу втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша. Шестнадесети стрелкови батальон с командир подполковник Ходяков отстоява връх Кючюк Йешилтепе. При връх Узункуш е ранен командирът на 14-таа пехотна дивизия, генерал-майор [[Михаил Драгомиров]]. Командването ѝ е поето от генерал-майор [[Михаил Петрушевский]]. Около 14:00 часач. подполковник Ходяков атакува без успех връх Йешилтепе. Към 22:00 часач. боят завършва и противниците се връщат на изходните позиции.

На 13 август съставът на Шипченския отряд е прегрупиран. С новопристигналия 53-ти Волинскиволински пехотен полк руските сили достигат до 14 217 офицери и войници и 44 оръдия. Борбата е за изтласкване на османските сили от връх Акри Джебел и връх Йешилтепе на изходните позиции. Около 7:00 ч. колоната на подполковник Александър Липински от 35-и Брянскибрянски, 56-и Житомирскижитомирски и 54-ити Подолскиподолски пехотнипехотен полковеполк овладява връх Йешилтепе. Атакува от движение връх Акри Джебел, но е отбита от колоната на Вейсел паша. Колоната на Шакир паша без успех контраатакува връх Йешилтепе. При престрелка на връх Узункуш е убит командирът на руския Габровски отряд генерал-майор [[Валериан Дерожински]].

На 5/17 септември Сюлейман паша прави още един безуспешен опит да превземе прохода – вж. [[Шипченска битка (септември 1877)]].

На 21 септември 1922 г. Габровският градски общински съвет приема решение да обяви за почетни граждани всички опълченците, които участватучаствали в боевете на Шипка и живи към този момент.<ref>[https://gabrovo.bg/bg/page/436 За почетни граждани на Габрово са обявени поименно всички 522 ветерани-опълченци от споменатите дружини]</ref>.

* [[Битки през Руско-турската война (1877- – 1878)]]

* [http://ia700301.us.archive.org/33/items/boevetieioperat00dimigoog/boevetieioperat00dimigoog.pdf Димитриев, Р. „БоеветеБоевете и операциите около Шипка във войната 1877- – 78 години“години. Военно-исторически етюд. София, 1902]

* [http://ia700200.us.archive.org/21/items/blgarskotooplch00kisogoog/blgarskotooplch00kisogoog.pdf Кисов, С. „БългарскотоБългарското опълчение в Освободителната Руско-турска война 1877–18781877 г“– 1878 г., София, 1902]

* Генов, Ц. „ОсвободителнатаОсвободителната война 1877-1878“, Изд– 1878. София, Наука и изкуство, София, 1978, с. 132-147 –147.

* Георгиев, Г. „ОсвободителнатаОсвободителната война 1877-1878“, – 1878. Енциклопедичен справочник. София, ДИ „ПП.Берон“, СофияБерон, 1986, с. 49, 55- – 57, 153- – 154, 166.