Алгоритъм за сортиране: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м неправилно членуване - предлог 'през' и пълен член |
||
Ред 174:
Когато размерът на сортиращия масив започне да доближава или превишава наличната основна памет и алгоритъмът започне да се изпълнява по-бавно поради причината, че започва да използва виртуалната памет намираща се на твърдия диск, моделите за организиране на паметта започват да играят по-голяма роля, а алгоритмите за сортиране които на пръв поглед работят по-бързо (когато масивите им се побират в оперативната памет) започват да се изпълняват много по-бавно. При такива сценарии броят на сравнения става относително по-маловажен, а броят четене и писане в оперативната памет и диска става по-значителен при производителността на даден алгоритъм.
Например популярният алгоритъм за сортиране [[бързо сортиране]] предлага достатъчно добра производителност при налична оперативна памет, но заради рекурсивната си природа този алгоритъм прави прекалено много копия на
Един начин да се заобиколи този проблем, който работи добре при по-сложните записи (като например [[Релационна база данни|релационните бази данни]]), е списъците да се сортират по относително малки по обем ключове (индекси), вместо целите записи. След това с едно обхождане могат да се сортират всички записи на базата на техните индекси, въпреки че това не е необходимо тъй като индексите сочат към съответните си записи. Такова сортиране се нарича още така „тагово сортиране“.
| |||