Роден е във велешкото село [[Ораовец]] на 15 май 1923 година. Става член на [[Съюз на комунистическата младеж на Югославия|СКМЮ]]. От юли 1942 е член на [[ЮКП]]. През 1942 година влиза в ШарпланинскиятШарпланинския народоосвободителен партизански отряд, където е заместник-политически комисар на чета, политически комисар на чета, младежки ръководител на отряда. През 1943 година влиза в КумановскиятКумановския партизански отряд. По-късно е командир на [[Първи кумановски народоосвободителен партизански батальон]] в рамките на [[трета македонска ударна бригада]]. През 1943 година става член на [[Македонска комунистическа партия|МКП]]. През август 1944 е ранен тежко в сражение с български военни части. Прехвърлен е за лекуване в [[Бари]]. След Втората световна война е командир на дивизия на КНОЮ и на дванадесета дивизия. Отделно е инспектор в Главната инспекция на [[Югославска народна армия|ЮНА]]. През 1980 година се пенсионира<ref>{{МКЕ|981}}</ref>. Носител е на [[Партизански възпоменателен медал 1941]] година. Обявен е за [[народен герой на Югославия]] на 11 октомври 1953 година<ref>Народни хероји Југославије, „Младост“, Београд, 1975. година</ref><ref>[http://www.znaci.net/00001/71_1.pdf Кирил Михаjловски Груjица, тређа македонска НОУ бриеада, Београд, 1976, стр. 357]</ref>. Излиза в запас през 1979 г.
