Старобългарски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 8x тире-числа, 5x тире, 3x кавички, 2 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Редакция без резюме
Ред 35:
Старобългарският език, благодарение на древността си, наред със [[санскрит]], [[гръцки език|гръцки]], [[латински език|латински]], [[готски език|готски]] и други древни писмени индоевропейски езици дава изключителен материал при реконструкцията на т.нар. [[индоевропейски праезик]], незасвидетелстван писмено.
 
Изучаването на старобългарския език лежи в основата на цялата [[славистика|славистична наука]], за която делото на първоучителите Константин-Кирил Философ и Методий е от първостепенно значение. Старобългарският език първо служи при възстановяването на предполагаемия [[праславянски език]]. От него се изхожда и при [[сравнителна граматика на славянските езици|сравнително-историческото проучване на славянските езици]]. В него се отразява мисленето и светогледа на говорещия на него народ. Той е огледало и на социалната история и етногенезиса на българския народ в древността. Това се открива най-вече в лексиката. Значи, старобългарският език е ценен източник за изследователите на етническата и социалната ни история. [[Археология]]та и старобългарският език също са свързани, тъй като са открити немалко епиграфски паметници с надписи на този език са открити досега (повече от 30). Изследователите на старата [[българска литература]] трябва добре да познават езика на първите паметници, цялото му богатство и сила, за да се получи вярна представа за художествения принос на старите ни автори и преводачи.
 
При изследването на старобългарския език от немалко значение са и научни дисциплини като [[топономастика]]та, [[диалектология]]та и [[лексикология]]та, включени в балканското и славянското езикознание, защото именно в диалектите и изобщо в езиците на балканските народи, а също така и по техните земи са се запазили много славянски (с произход от българските славяни) думи, които имат звучене по-близко до старобългарското (със запазени носовки и неметатезирани групи с плавни съгласни и др.). Българската топонимия и диалекти също ни дават (след строго научни изследвания) много данни за старобългарския език, дори и за предписмения му период (достатъчно е да споменем топонима ''„[[Варна]]“'' с неметатезирана група CorC).