Андрей Петкович: Разлика между версии

| починал-място=

}}

'''Андрей Димитриевич Петкович''' е [[българи|български]] [[Възраждане|възрожденски]] [[общественик]].

 

Брат на [[Димитър Петкович]] и [[Константин Петкович]]. Учител във [[Велес (град)|Велес]] в края на 40-те години на XIX век. От 1854 до 1860 г. учи в [[Ришельовския лицей]] в Одеса. Завършва с кандидатска степей Юридическия факултет на Петербургския университет през 1864 г. Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в [[Яш]] поддържа преписка с основателите на БКД в [[Браила]]. Титулярен руски консул в различни държави. Публикува статии, преводи на басни и стихотворения в „[[Цариградски вестник]]" (1859 – 1860 г.). Умира в чужбина.

 

* А. Стоилов, Български книжовници в Македония. 1. С. 1922, с. 89;

* Хр. Чочков, Велес, с. 23;

* Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия, С. 1988, с. 519;

* Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216

 

[[Категория: Български просветни дейци от Македония|Петкович, Андрей]]