Анселм Кентърбърийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
||
Ред 38:
В своето произведение „''За падението на дявола''“ той разглежда въпроса за доброто и злото. Според него „Върховното същество“ и „Върховното добро същество“ са идентични и от тук следва, че „всяко същество е добро и всяко добро – същество“{{hrf|Ауди|2009|34}}. От тук вече Анселм приема, че злото е липса на добро в нещо, което би трябвало то да съществува (доброто){{hrf|Ауди|2009|34}}.
Схоластиката се утвърждава като водещ богословски метод от [[11 век]], следвайки кредото на Анселм „''Вярвам, за да мога да разбера''“. Архиепископът на Кентърбъри не противопоставя вярата на разума, защото след като доказва, че Бог реално съществува, то Всевишният е господар на
Книгата му „''Защо Бог стана човек''“, посветена на папа [[Урбан II]], е една от най-добрите християнски апологии на вярата. В нея Анселм блестящо защитава ортодоксалната християнска Троица от нападките на ислямските богослови. Книгата обяснява смисъла на [[Боговъплъщение]]то и защо след човешкото падение пред Бога не остава друга възможност за помирение с човека, освен приемането на човешки образ – роденият от [[Дева Мария]], [[Исус Христос]]. В своя труд „''Дискурс за съществуването на Бога''“ той прави онтологична аргументация за съществуването на Бог.
| |||