Разлика между версии на „Аркадий“

м
редакция
м ({{Личност)
м (редакция)
{{Личност/Монарх
| категория = монарх
| период = януари 383 – 395 ([[август (титла)|август]] при [[Теодосий I|баща си]]); <br>395 – 1 май 408 (император на [[ИзточнаИзточната Римска империя|изток]])
| предшественик = [[Теодосий I]]
| наследник = [[Теодосий II]]
}} }}
 
'''Флавий Аркадий''' ({{lang|la|Flavius Arcadius}}) ([[377]]/[[378]] – [[1 май]] [[408]] г.) е [[император]] на източната половина на [[Римска империя|Римската империя]] от [[395]] до [[408]] година. В някои исторически изследвания, Аркадий е приеман за първиятпървия [[Византия|византийски]] император.<ref name="MB">Matthew Bunson – ''Encyclopedia of the Roman Empire'', Facts On File, Inc. (1994; 2002 — ''Revised Edition''), p. 31/32</ref><ref name="ON">Oliver Nicholson (editor) – ''The Oxford Dictionary of Late Antiquity'', Oxford University Press (2018), p. 119 – 120</ref>
 
Аркадий е по-големият син на [[Теодосий I]] и [[Елия Флацила]]. Роден в Испания, малко преди възкачването на Теодосий на трона, Аркадий получава титлата [[август (титла)|август]] от баща си през януари [[383]] г. и става негов съимператор и наследник. По-малкият му брат [[Флавий Хонорий|Хонорий]] също е обявен за август през [[393]] г. След като Теодосий I Велики умира през януари 395 г., Римската империя е разделена окончателно и за последен път – Аркадий получава източната част на империята, а Хонорий западната.
 
== Управление ==
МалолетнияМалолетният Хонорий е манипулиран от римския ''[[magister militum]]'' с вандалски[[вандал]]ски произход – [[Стилихон|Флавий Стилихон]], докато Аркадий попада под влиянието на един от своите министри – гало-римскиятримския благородник [[Флавий Руфин|Руфин]]. Безволев и слаботелесен, Аркадий почти не напускал императорския дворец и прекарвал повечето време в удоволствия и развлечения.
 
=== Въстание на готите ===
Притискани от [[хуни]]те на североизток, [[готи|готските]] [[федерати]] в [[Мизия]] и [[Панония]] подновяват агресията си срещу Римската империя. През 395 – 400 г. един от [[вестготи|вестготските]] предводители, [[Аларих I|Аларих]], вдига въстание на федератите срещу империята и няколко години плячкосва [[Тракия]], [[Илирик]] и [[Гърция]], след което се насочва на запад към Италия. Изправен пред тази заплаха, Руфин отказва военно съдействие със западниятзападния регент Стилихон, опасявайки се от неговите амбиции да контролира и двамата императори. Въпреки това, Стилихон отбранява успешно империята и през 397 г. постига временно надмощие над Аларих, след няколко години на военни действия в Илирия.
 
По нареждане на Руфин войските на Източната империя са отзовани в Константинопол, вместо да се бият с врага, но това ги настройва зле и води до свалянето и убийството на сановника от готските наемници на [[Гаинас]] през ноември 395 година. Във всеки случай новият съветник на Аркадий – дворцовия [[евнух]] [[Евтропий (консул 399 г.)|Евтропий]], просто заема мястото на Руфин като скритата зад източния трон сила. Той дори става командващ армията ([[magister militum]]) и получава длъжността консул – нещо недопустимо дотогава за един евнух, но опитите му да усмири вилнеещите готи са напразни и те няколко пъти обсаждат столицата.
 
Същевременно, Гаинас успява да осигури подкрепата на повечето готски войски и застава начело на нов бунт срещу императора (396 г.). Обединените сили на няколко остготски и вестготски главатари опустошават Тракия и околностите на Константинопол и дори за известно време преминават в [[Мала Азия]]. Оттогава датират първите документирани набези на хуните в римска територия – ок. 397 – 8398 г. в Тракия и Мизия.
 
В крайна сметка, император Аркадий е принуден да приеме готите в Константинопол и да обяви Гаинас за новия [[magister militum]] през [[399]] г., след като отстранява станалиятстаналия непопулярен евнух Евтропий. Присъствието на варварите-[[арианство|ариани]] в столицата обаче скоро предизвиква масов народен бунт, в който са убити около 7 хиляди готски наемници по заповед на Аркадий. В размириците е подпален императорският дворец. Тогава, с помощта на друг готски военачалник – [[Фравита]], Гаинас и неговите войници са изгонени от града в началото на [[400]] година. На следващата година останките от готската бунтовническа армия са унищожени в Мизия от хуните, които сключват съюз с източната империя.
 
След избавлението от готската заплаха, в Константинопол е започнат строежа на нов форум (Форум на Аркадий) с триумфална колона в чест на императора, въпреки че те не са завършени до края на управлението му.
 
=== По-късно управление ===
Аркадий след това е повлиян от своята съпруга [[Елия Евдоксия]], която през 399 г. убеждава мъжа си да уволни Евтропий. Евдоксия среща силна съпротива в лицето на [[Йоан Златоуст]], [[ЦариградскаСписък патриаршияна вселенските патриарси|патриарх на Константинопол]], който усеща, че тя използва богатството на семейството си, за да упражни контрол върху императора. Евдоксия използва своето влияние, за да свали Йоан Златоуст от патриаршеския престол през [[404]] г., но самата тя умира по-късно същата година.
 
През останалата част от своето управление Аркадий е под влиянието на [[Антемий (префект)|Антемий]], [[преториански префект]], който сключва примирие със Стилихон на запад. Самият Аркадий не се проявявал почти с нищо и бил по-ангажиран с това да изглежда набожен [[Християнство|християнин]], отколкото с политическите и военни въпроси. Когато умира през [[408]] г., той само номинално е начело на империята.
 
Дн.Днешният гр.град [[Люлебургаз]] в европейска Турция е носел името ''Аркадиополис'' в чест на император Аркадий.
 
== Бележки ==