Разлика между версии на „АС-23“

м
интервал след точка в текст
м (неправилно членуване - предлог 'през' и пълен член)
м (интервал след точка в текст)
|flag_s1 = Chavdar_CDV.svg
}}
'''Офицерски спортен клуб А. С.23''' (''О. С. К. А. С.23'', „''Атлетик Слава 23''“, ''АС-23'' или ''АС '23'', по правописа от преди 1945 г. '''Офицерски спортенъ клубъ Атлетикъ-Слава 23''') e [[България|български]] [[футбол]]ен клуб, съществувал в град [[София]] през периода [[1923]] – [[1944]]. Мачовете си е играел на собственото клубно игрище „АС 23“ в Борисовата градина.
 
== Символи ==
* Шампион на [[България]] ([[1931]])
* Носител на [[Националната купа]] ([[1931]], [[1941]])
* Шампион на София 1931, 1944/и през 1938 г., но тогава с ранг на Втора дивизия/. Носител на купата на столичната община – „Улпия Сердика“ през 1933
 
Едни от най-забележителните победи на АС`23 са:
== История ==
[[Файл:CSKA roots bg.png|мини|250px|Схема на обединенията на отборите предшестващи ЦСКА]]
Поради второ отнемане на игрището на [[Атлетик (София)]] от Левски отборът търси начин да се обедини с друг който вече има игрище. След няколкодневни преговори на ръководствата на [[Офицерски спортен клуб (София)|ОСК]], [[Слава (София)]] и [[Атлетик (София)]] е решено те да се обединят на [[28 октомври]] [[1923]] година. Първоначално от Атлетик искат новосформираният клуб да се казва ''Офицерски спортен клуб Атлетик'', а от ОСК Слава предлагат ''Офицерски спортен клуб Аспарух''. В крайна сметка е решено да се запазят имената на трите отбора и новото име на отбора става '''''Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23'''''. Първият председател на клуба е подполк. [[Никола Карагьозов]]. На [[19 май]] [[1925]] клубът е утвърден в [[Министерство на вътрешните работи|министерство на вътрешните работи и народното здраве]]. През [[Първенство на България по футбол 1930/31|сезон 1930/31]] отборът завършва в [[Софийска футболна дивизия|софийската дивизия]] с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец. В заключителната част на първенството АС-23 бие [[Етър (Велико Търново)|Етър]] с 5:0 на осминафинала, [[Сила (Ямбол)]] е разгромен с 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на [[Шипченски сокол]] обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с [[Напредък (Русе)]] който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на [[13 септември]] [[1931]] на стадион „[[Юнак (стадион)|Юнак]]“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 [[Борислав Габровски]] влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 човека (смени по това време не са разрешени). Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.
[[Файл:AS-23 ustav.jpg|мини|150px|Първата страница от устава на АС-23]]
Съдебната регистрация на отбора като юридическо лице е извършена в [[Софийски районен съд]] на [[13 юли]] [[1934]]. През сезон 1940/41 част от футболистите са мобилизирани във войската и АС-23 завършва пети в Софийска елитна дивизия. Въпреки проблемите отборът печели новосформирания турнир на [[Царска купа|Царската купа]] срещу Напредък (Русе) на финала с 4:2. През лятото на 1944 АС-23 става отново софийски първенец. Общият брой на членовете на клуба през годините надвишава 500. Бюджетът на клуба се набира главно от организиране на балове, както и от доброволни дарения. През 40-те години на клуба е оказане огромна финансова помощ от организацията [[Бранник]]. Клубът е бил под патронажа на [[Министерство на отбраната|Министерството на войната]], което е осигурявало екипировката на клуба.