Димитър Македонски (Емборе): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 37:
В новоосвободена България се занимава активно и с журналистическа дейност. В 1879 година редактира списание „Християнско братско слово“, а в 1883 година е редактор на русофилския вестник „[[Светлина (1882 - 1883)|Светлина]]“. През 1880-те и 1890-те пише в „[[Целокупна България (1879 – 1880)|Целокупна България]]“, „[[Независимост (вестник)|Независимост]]“, „[[Народний глас]]“, „[[Средец (вестник)|Средец]]“ и други. Постоянен сътрудник е на радослависткия вестник „[[Народни права]]“. В 1884 година става член на настоятелството на Българското благодетелно дружество в Цариград.
 
Македонски играе активна роля в дейността на македонската емиграция. В 1881 година заедно с [[Константин Помянов]], Д. Оклев, [[Георги Разлогов]] основава [[Българомакедонско благотворително дружество (София)|Българо-македонското благотворително дружество]] в София, чиято цел е да помага на бедните ученици от Македония и да се отвори българско педагогическо училище в Македония. По-късно участва в много македонски сдружения. В 1889 година, когато [[Коста Шахов]] прехвърля своя вестник „[[Македония (1888 - 1893)|Македония]]“ от Русе в София, Димитър Македонски става негов съдиректор. През декември 1898 и януари 1899 година пътува в Македония и посещава Солун, Битоля и други градове. По време на съдебния процес за [[Заговор на Коста Паница|заговора на Коста Паница]] в 1890 година Македонски е арестуван и затворен. В 1891 година след убийството на министър [[Христо Белчев]] е отново арестуван, но на 27 май е освободен и на 8 юли обявен за невинен.
 
В 1892 година Македонски публикува биографии на [[Георги Динков]] и [[Константин Мишайков]], както и исторически документи<ref>Македонский, Д. В. Два документа отъ Пелагонийската (Битолската) епархия, „Периодическо списание“, VIII, 39, София, 1892, 428 – 434.</ref> и пише по юридически въпроси.<ref>Македонский, Д. В. Н{{Уникод|&#x463;}}колко думи за реда на испълнението р{{Уникод|&#x463;}}шенията на административнит{{Уникод|&#x463;}} власти и на духовнит{{Уникод|&#x463;}} с{{Уникод|ѫ}}дилища, „Юридическо списание, V, 3, София, март 1893.“</ref> Намесва се в дебатите по установяване на правопис на книжовния език, като защитник на фонетичния правопис. На 27 февруари 1894 година става председател на новооснованото дружество „Татковина“.